Миналата неделя чествахме всички светци от 2000-годишната история на Църквата. А днес, втората неделя след Петдесетница, в Българската православна църква почитаме всички светци, които са живели в българските земи от първи век досега. Те били християни от различни народности: едни били от местните племена, обитавали сегашната българска земя още преди идването на славяните и прабългарите, други просто пребивали тук като войници или пленници, примерно, но носели в сърцето си вярата в Иисус Христос и дори пожертвали живота си за нея.

След покръстването на нашия народ се умножило и числото на християнските светци. Сред тях били епископи със свят живот, просветители на народа ни, монаси, монахини, отшелници, праведни жени и мъже, посветили се на любовта към Бог и към ближните, станали образци на християнски добродетели.

По-късно се явили и новомъчениците, пострадали за вярата си по време на османското робство. Някои от тях особено се почитат в определени населени места или манастири, но те всички са включени в календара на нашата Църква.

Първите светци, живели на родна земя, са апостолски ученици, проповядвали тук Христовата вяра, след тях идват мъчениците от ранните векове, славянските просветители свети Кирил и Методий и учениците им - Климент, Наум, Сава, Горазд, Ангеларий, покръстителят княз Борис-Михаил, преподобните - Йоан Рилски, Прохор, Гавриил, Йоаким, Йоан Кукузел, Евтимий Търновски, Киприян Цамблак, Киевски и Московски митрополит, Пимен и Козма Зографски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, софийските новомъченици - Никола и трима с името Георги, габровските - Дамаскин, Лазар, Онуфрий и др.

Има и много светци от български род, чиито имена не знаем. Затова е определена тази неделя за ден на всички български светци - и знайни, и незнайни. Защото вярваме, че те се молят на Бог за всички нас.