От днес започва Русалската седмица, особено опасен период според народните вярвания, защото тогава идват русалийките. По своята същност русалийките /русалките/ са близки до самодивите, но народът прави известна разлика, защото вярва, че русалийките представляват духовете на удавени моми и невести или на умрели при раждане млади жени, които във вид на бели и жълти пеперуди прелитат отвъд Дунава през Русалската неделя.На тази основа са изградени забрани и обредни действия, характерни за Русалската седмица.

В народните вярвания от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода по земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата. На Свети Дух се прибират и затварят чак до идната година на Велики четвъртък, когато се отварят небесните двери.

Русалийките идват на земята след Петдесетница, за да напръскат житата с „жива вода” и наказвали сурово всеки, който не ги уважавал и почитал. Те едновременно са и страховити демонични сили, предизвикващи сериозни болести, и милостиви и благи лечителки. Освен това предците ни вярвали, че откъдето минат русалийките, там плодородието ще бъде най-голямо и за това се стремели да ги омилостивят, да им покажат своята почит с определени ритуални действия: не минавали през нивите и полята без път, за да не стъпят на трапезата на русалийките и да не се парализират; не замръквали навън, не работели на нива и особено на лозе, за да не се изреси то; дори не се миели.

Имало забрана за домашна женска работа – пране, тъкане, шиене. Никой не бивало да спи денем на открито сам; спазвало се и строго полово табу. За предпазване от гнева на русалиите, при евентуална среща с тях, всички хора и малки, и големи носели в дрехите си пелин, орехова шума, лепка или чесън. Същите билки хората слагали по леглата или разхвърляли по пода вкъщи, а през последния ден от седмицата изхвърляли зеленината на улицата след говедата или я закопавали на място, където никой не стъпва.

Това се правело, защото хората вярвали, че изхвърляйки по определен начин престоялите през Руалската седмица билки вкъщи, ще се отърват от болестите. Смятало се, че който се разболее през Русалската седмица, няма да го бъде. За такъв човек казвали, че русалийките са го сбъхтили, нагазили или ударили.

През тази седмица на много места се изпълнявал народния обичай ходене на росен, свързан с двойнствената природа на русалиите – като болестотворни демони и милостиви лечителки. Болните преспивали на самодивски или росенови поляни с нова зелена паница, пълна с вода, или с нова кърпа до главата. На поляната те донасяли със себе си и храна за болестта, за русалиите или самодивите. На сутринта гадаели по това, което русалийките оставяли в паницата с вода или върху кърпата.

Ако е зелено листо или цвят, се вярвало, че болният ще оздравее, ако листото е сухо или в паницата има пръст, чака го смърт. Призори всички напускали поляната в пълно мълчание, без да се обръщат и без да се бавят.

През тази седмица е познато още и обредното къпане за здраве в росата на самодивските поляни, или в русалски извори. През Русалската седмица по селата обикалят дружини от русалии, наричани още калушари.