"Обикновените хора в Северна Македония са добре настроени към нас, проблемите идват от върхушката", твърди акад. Георги Марков

Интервюто с историка в 24 часа:

- Акад. Марков, защо е тази вълна на омраза, която пак се надигна срещу България след откриването на клубовете в Битоля и Охрид? Само изборът на имената им - “Иван Михайлов” и “Цар Борис Трети” ли е причината?

- Македонците са една изкуствено създадена нация по рецепта на Коминтерна. Оттам се заимства и виждането, че Иван Михайлов и цар Борис са фашисти. В България никога не е имало фашистка власт, а отделни организации. Македонците ни наричат и татари, както сърбите са ги наричали тях през XIX век. А цар Борис Трети е направил много за Македония.

През пролетта на 1941 г., когато Вермахтът буквално прегази Югославия и Гърция, ​в плен попадат 22 000 македонски българи. За тях се застъпва царят пред Хитлер и казва: Това са българи и трябва да бъдат освободени. Пазят се документи с имената им и срещу всеки пише “българин”. Така те са пуснати и се прибират у дома си.

България получава правото да администрира земите, населени предимно с етнически българи - Македония и Беломорска Тракия. Заради този дипломатически успех, както и заради връщането на Южна Добруджа, Борис III получава прозвището си “Обединител”. Догодина, по повод 80 г. от смъртта му, ще открием негов паметник в София с надпис “Цар Борис Трети Обединител”.

Когато България получава т. нар. нови земи през 1941 г., за благоустрояването им се дават милиарди. Бюджетът на България за 1942 г. е увеличен близо два пъти, а следващата година - три пъти. Тези десетки милиарди са инвестирани и с тях буквално се преобразяват изостаналите области. Строят се пътища, жп линии, гари, болници, училища, благоустрояват се селища, залесяват се стотици декари гори, прави се електрификация.

Всички знаят как е посрещнат царят в Скопие - с цветя, килими. Той има още много заслуги към македонските българи, но македонците са изпълнени с коминтерновска омраза към нас.

- Обвиняват го за депортирането на македонските евреи. Можел ли е да ги спаси?

- Да, вменяват му вина и това е пропаганда, несъобразена с тогавашните исторически обстоятелства. Новоосвободените земи са дадени в българско управление. За съжаление, не е било във възможностите на местната българска администрация и на царя да предотвратят изцяло натиска на Третия райх.

През януари 1943 г. Министерският съвет одобрява спогодба за изселването на 20 000 български евреи в Германия. Правителството дава съгласието си само за евреи от “новите” земи. През март 1943 г. България е принудена са депортира около 12 хил. евреи от Тракия и Македония. Това става с пряка заповед на Хайнрих Химлер и под натиска на немския посланик Адолф Бекерле. Царят не е успял да оспори волята на Хитлер.

Крайната дума за съдбата на “новите земи” имат Вермахтът и Гестапо, а българската администрация не може да се противопостави. Неговата лична трагедия е, че не е имал избор.

Оставащата бройка до 20 000 е трябвало да бъде попълнена с евреи от “старите предели”. Това обаче е осуетено с намесата на Българската православна църква, подпредседателя на НС Димитър Пешев и група депутати, много видни интелектуалци.

Цар Борис успява да отклони изпращането в лагерите на смъртта на хиляди български евреи. На натиска за тотално решаване на еврейския въпрос цар Борис отвръща, че евреите са необходими като работна ръка за строежи на пътища, жп линии и др. Така успява да ги спаси от лагерите на смъртта, разселвайки ги из страната.

Да, в трудови лагери, но поне са на сигурно място и остават живи

Не бива да се забравя и че нито един български войник не е изпратен да воюва на Източния фронт, въпреки че царят е принуден да включи България към Тристранния пакт.

- В Северна Македония обаче продължават да го наричат фашист.

- Царят изобщо не е одобрявал тези антисемитски мерки и е изказвал възмущение от нечовешкото отношение на нацистите. Българският народ не е антисемитски. Категорично не може да се твърди и че цар Борис е фашист, както и цар Фердинанд. Имал е много близки приятели евреи. Неговите лични банкери, зъболекари, доставчици на облекло са еврейски семейства.

- По същия начин в Северна Македония определят и Иван Михайлов - като фашист. Как си го обяснявате?

- Иван Михайлов може да има грехове - братоубийствените войни, но категорично е един голям българин, български националист. След забраната на ВМРО той бяга в Турция, оттам в Загреб и накрая се установява в Рим. Когато през 1946 г. БКП се отказа от българите в Пиринска Македония, той ги бранеше. Работеше за българската национална кауза по света. Докато беше жив, македонските патриотични организации в Америка и Австралия бяха български.

Винаги е твърдял, че македонец означава българин, роден в географската област Македония, а не някакъв измислен етнос.

- В Скопие се позовават на една негова среща с Хитлер.

- Да, той се среща с Хитлер в началото на септември 1944 г. От него е поискано да създаде македонска държава и македонските българи да воюват срещу Червената армия. Михайлов обаче му казва: “Вие ме поканихте не в 12 без пет, а в 12 и пет, късно е, положението е невъзвратимо”. Той знае, че войната е загубена и Германия няма нито човешки, нито материален ресурс да победи целия свят.

- Защо Северна Македония пък смята Никола Вапцаров, на чието име македонисти ще откриват клуб в Благоевград, за македонец, а не българин? Може би заради участието му в македонски литературен кръжок?

- Вапцаров е участвал 2-3 пъти в сбирките на този кръжок на българи от Вардарска Македония. Той е един млад българин, с леви убеждения, дори не е бил формално и комунист. Майка му, баба Елена, казва: “Не може от майка и баща българи да се роди македонец”. Баща му Йонко Вапцаров е бил приятел с цар Фердинанд и цар Борис, те са гостували в дома им.

- Може ли да смятаме, че каквото и име да се избере на български културен клуб в Северна Македония, винаги ще има напрежение там?

- Те са против всякакъв български клуб. Там има омраза към нас, насаждана с десетилетия. Представете си, ако се появи клуб с името “Св. Климент Охридски”, какви протести ще има. Повечето от обикновените хора са добре настроени към нас. Но има и такива с болно съзнание от поколения наред

Става въпрос за върхушката - политиците, псевдоисториците, много журналисти. Това са хора, свързани със Сърбия и УДБА(бившата държавна сигурност на Югославия - б.а.). Там Сърбия има политическо присъствие, Гърция - икономическо, а България - историческо присъствие. Ако няма македонска нация, те загиват.

За да има македонска нация, трябва да има история. Тяхната история е фалшива и крадена, това са отчаяни фалшификатори. И те го знаят много добре, но не могат да го признаят, защото това е хлябът им. И те са преживели и страдали много, но са приели македонизма като щит. Разбирам ги, но смятах, че омразата ще умре преди 30 г., когато се разпадна Югославия и първи признахме Република Македония. Останах излъган - Титова Югославия умря, но българоомразата остана в Скопие, поддържат я, което е тъжно. Там, за да си добър македонец, трябва да мразиш българите.

- Защо, след като България в последните 30 г. направи толкова много за Северна Македония?

- Последните отстъпки, които направихме за вдигане на ветото за началото на преговорите с ЕС, не трябваше да ги правим. Те ни се качват на главата, това при тях е патология.

Сега казаха, че нямало да променят конституцията, за да впишат българите като държавотворен народ. Появиха се претенции да признаем, че в България има македонци, и да ги впишем в конституцията. Не трябва да го допускаме.

- И един малко по-страничен въпрос от темата, но станал пак актуален. Да променяме ли националния си празник? Отново има гласове той да стане 24 май. Вие какво мислите?

- Категорично съм против. Този спор е още от 90-те години на миналия век. Националният ни празник трябва да си остане 3 март, но по стар стил - 19 февруари, защото без него нямаше да ги има 6 септември, 22 септември, които впрочем честваме по стар стил.

24 май е духовен празник. Националните празници винаги са свързани с въстания, с революции. Мисля, че отварянето пак на тази полемика е свързана с някаква изкуствено подклаждана русофобия.

CV

- Роден в Пловдив през 1946 г.

- Завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски”

- Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ

- Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г.

- От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН

- Автор на повече от 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии