Любопитно
Карта разкрива нацистките съкровища, откриха 7000 чувала в солна мина
Карта разкрива нацистките съкровища, откриха 7000 чувала в солна мина
Съкровищата на Хитлер, плячкосани от цял свят, все още са в неизвестност. Те включват злато, скъпоценни камъни и произведения на изкуството, датиращо от древността до наши дни. Тези дни експерти обнародваха карта на предполагаеми места, където ръководителят на Третия германски райх е наредил да бъде скрито имането, оценявано на милиони и милиарди долари.
Почти от момента, в който Втората световна война приключва, както експерти, така и аматьори, тръгват на лов за златото на нацистите. Версиите къде се намира варират от дворец, използван от СС на Хитлер (елитните части на нацистите) като публичен дом, до миниран влак, скрит в таен тунел.
Картата на съкровищата сочи още, че е възможно плячката да е била заровена от германските войски близо до село в Нидерландия. Историкът Гай Уолтърс, който се присъедини към търсачите на съкровища на място, коментира пред в .„Дейли мейл“, че очарованието на приказките за нацисткото злато вече е част от популярната култура на човечеството.
Всъщност храна за различните теории дават някои доста внушителни находки, но най-голямата сред тях е златото в солната мина.
На 3 февруари 1945 г. американски и британски самолети изсипват хиляди тонове бомби над Берлин, причинявайки безчет жертви и разрушения. Въздушните удари сриват и сградата на Райхсбанк. Бетонът на трезора в подземията се оказва доста здрав и златото, банкнотите, валутните резерви и другите ценности остават непокътнати. Въпреки това нацисткото ръководство заедно с президента на банката Валтер Функ решават да евакуират съкровището. Стотици милиони райхсмарки и 4 милиона долара са изнесени в чували. Златният резерв на държавата трябвало да бъде укрит в Тюрингия, в солните мини „Кайзерода“, на 300 километра от Берлин, съобщава и „Дойче веле“ в своя статия по въпроса. В условия на пълна секретност около 100 тона злато на стойност 200 милиона тогавашни долара, както и други ценности, са натоварени на камиони, които поемат към Тюрингия. Скривалището там е замислено като временно, но бързото напредване на руси и американци проваля плановете на националсоциалистите.
През април 1945 г., само дни преди Адолф Хитлер да се самоубие в своя бункер, настъпващите американски войски откриват злато на стойност 238 милиона долара в солната мина в Централна Германия. Освен златото от банката имало бижута, монети и скъпоценни камъни, откраднати от еврейските жертви на холокоста, загинали в концлагерите на смъртта.
Свидетели от онези години разказват, че след като си пробили път през стените на мината, войниците открили несметни богатства, натъпкани в повече от 7000 чувалчета. Те били нахвърляни напречно на 4-5 реда на височина до човешкия пояс. Инвентаризацията разкрива, че в нацистката пещера на Али Баба има 8000 кюлчета злато, британски златни лири, 20 сребърни кюлчета, девет чувала с ценни монети и 1300 кутии, натъпкани с райхсмарки. Като цяло е изчислено, че общата стойност на цялата плячка е повече от 520 милиона долара.
По-голямата част от златото в крайна сметка е върнато в страни, откъдето нацистите са го ограбили по време на войната, докато чуждестранните валути са възстановени на съответните им нации. Част от съкровището – на стойност около 60 милиона долара – остава в т. нар. Тристранна комисия за златото, орган, създаден да го върне на законните му собственици. През 1997 г. няколко страни се съгласиха да се откажат от своите претенции и то бе дарено на фонд за подпомагане на оцелелите от холокоста.
И все пак не всичко е открито тогава, съобщават ловците на съкровища. Между 7 и 10% от имането на нацистите остава в Берлин, а оттам дирите му се губят. Счита се, че задачата да го укрие е била възложена на 39-годишния оберщурмбанфюрер Фридрих Йозеф Раух. С малка група есесовци и керван от около 4 камиона съкровището поема към Бавария и Австрия, където дирите му се губят.
Според информации от онези години част от съкровищата са поели и към Полша със Златния влак на нацистите. Той е превозвал 300 тона от благородния метал в 24 вагона. Част от тях влизат в глух коловоз край град Валбжих, Югозападна Полша, водещ към тунел, който е взривен. Релсите към него са демонтирани, за да няма следи. Има десетки претърсвания от 1945 г. насам, без да е открита никаква следа от композицията.
Последният обрат в историята идва през 2015 г., когато двама мъже – германец и поляк – твърдят, че са я намерили. Пьотр Копер и Андреас Рихтер обясниха, че са използвали земен радар, за да намерят локомотива. А относно информацията разкриха, че са я получили от участник в тези събития, който решил да проговори на смъртния си одър. Нацистът е направил и скица на мястото.
„Да, знаем къде се намира, но не искаме да разкриваме локацията засегa. Има много голяма истерия около така наречения Златен влак. С напредването на съюзническите войски и Червената армия на Съветския съюз нацистите наистина използват влакове, за да превозят плячкосаните по време на войната богатства до Берлин. Tова се случва през зимата и пролетта на 45-а година. В случая на т. нар. Златен влак нацистите са натоварили 24 вагона от Будапеща към Германия, пълни със семейни скъпоценности – злато, сребро, ценни картини“, разказва Копер. Той и колегата му поискаха 10% от съкровището.
В дискусията се включиха и полските власти, които предупредиха, че вероятно влакът е миниран.
Въпреки сериозните издирвателни мероприятия влакът така и не бе открит. Появиха се дори подозрения, че това е фалшива следа, нарочно пусната от нациста, изпълнил последната си предсмъртна задача по дезинформация. Според други тунелът наистина е взривен, но влакът в последния момент е преместен в друг коловоз и е разтоварен на камиони, чиито следи се губят.
Знае се, че самият влак е принадлежал на Вермахта и е бил брониран. Смята се, че в него е имало злато, диаманти и шедьоври, откраднати от полски знатни фамилии и музеи в Русия. Появиха се допускания, че влакът е съдържал известната Кехлибарена стая, която изчезва от Санкт Петербург след Втората световна война.
Търсят 3 млрд. паунда в езерото Топлиц
Върху най-актуалната карта на нацистките съкровища присъства и австрийското езеро Топлиц. Експерти изчисляват, че в дълбините му е скрито злато на стойност 3 милиарда британски лири. То е изхвърлено във водата от есесовците през 1945 г.
През 40-те години на миналия век естественият водоем е бил използван като място за военноморски тестове на торпеда, скафандри, минидиверсионни подводници, батискафи и какво ли не. Малко по-късно околните планини се превръщат в убежище за обърнатите в бяг военни офицери на Райха.
Заобиколено от гъста гора високо в австрийските Алпи, Топлиц вече е отнело живота на поне шест ловци на съкровища. През октомври 1963 г. 19-годишният Алфред Егнер загива, след като е нает да се гмурка от няколко западногермански бизнесмени.
Четири години по-рано следователи откриват фалшиви банкноти на стойност 700 милиона паунда. Според плана на Хитлер с тях шпиони е трябвало да саботират британската икономика, пускайки ги в обращение. След като войната взема друг развой, те са изхвърлени в езерото по заповед на началника на разузнаването на СС – Ернст Калтенбрунер.
През годините езерото, дълбоко 350 фута (106,7 метра), е изследвано безрезултатно. Последно американският ловец на съкровища Норман Скот получи разрешение за гмуркане.
До ден днешен мистерията дали Топлиц съдържа злато или други съкровища, остава неразгадана.
Химлер скатал имане в публичен дом
През 2019 г. сензационно се появи дневник, за който се твърдеше, че е написан от офицер от СС, съдържащ твърдението, че 10 тона нацистко злато на стойност 200 милиона лири е скрито в двора на дворец от XVIII век в Полша. Имението близо до село Минковские е използвано като публичен дом от офицерите на СС по време на войната. Смяташе се, че златото е откраднато по заповед на шефа на СС – Хайнрих Химлер, и след това заровено в малка оранжерия в рамките на имота.
Иманярите започват да копаят активно през май 2021 г., но единственото нещо, което откриват, е немски щик и няколко знамена със свастики. През август група, наречена Фондация „Силезийски мост“, получава разрешение да вдигне заровен контейнер. Според подозренията той съдържа т. нар. „Злато от Бреслау“, което изчезва от тамошния щаб на немците.
Следващия месец са открити германски монети, маркирани със свастики, което обнадеждава ловците на съкровища, че нацистите наистина са разпускали с леки момичета в двореца. В началото на 2023 г. обаче експерти поставиха под съмнение цялата история, като казаха, че са открили сигурни улики, че дневникът вероятно е „фалшификат“.
Източник:https://www.newsbg.eu/
Почти от момента, в който Втората световна война приключва, както експерти, така и аматьори, тръгват на лов за златото на нацистите. Версиите къде се намира варират от дворец, използван от СС на Хитлер (елитните части на нацистите) като публичен дом, до миниран влак, скрит в таен тунел.
Картата на съкровищата сочи още, че е възможно плячката да е била заровена от германските войски близо до село в Нидерландия. Историкът Гай Уолтърс, който се присъедини към търсачите на съкровища на място, коментира пред в .„Дейли мейл“, че очарованието на приказките за нацисткото злато вече е част от популярната култура на човечеството.
Всъщност храна за различните теории дават някои доста внушителни находки, но най-голямата сред тях е златото в солната мина.
На 3 февруари 1945 г. американски и британски самолети изсипват хиляди тонове бомби над Берлин, причинявайки безчет жертви и разрушения. Въздушните удари сриват и сградата на Райхсбанк. Бетонът на трезора в подземията се оказва доста здрав и златото, банкнотите, валутните резерви и другите ценности остават непокътнати. Въпреки това нацисткото ръководство заедно с президента на банката Валтер Функ решават да евакуират съкровището. Стотици милиони райхсмарки и 4 милиона долара са изнесени в чували. Златният резерв на държавата трябвало да бъде укрит в Тюрингия, в солните мини „Кайзерода“, на 300 километра от Берлин, съобщава и „Дойче веле“ в своя статия по въпроса. В условия на пълна секретност около 100 тона злато на стойност 200 милиона тогавашни долара, както и други ценности, са натоварени на камиони, които поемат към Тюрингия. Скривалището там е замислено като временно, но бързото напредване на руси и американци проваля плановете на националсоциалистите.
През април 1945 г., само дни преди Адолф Хитлер да се самоубие в своя бункер, настъпващите американски войски откриват злато на стойност 238 милиона долара в солната мина в Централна Германия. Освен златото от банката имало бижута, монети и скъпоценни камъни, откраднати от еврейските жертви на холокоста, загинали в концлагерите на смъртта.
Свидетели от онези години разказват, че след като си пробили път през стените на мината, войниците открили несметни богатства, натъпкани в повече от 7000 чувалчета. Те били нахвърляни напречно на 4-5 реда на височина до човешкия пояс. Инвентаризацията разкрива, че в нацистката пещера на Али Баба има 8000 кюлчета злато, британски златни лири, 20 сребърни кюлчета, девет чувала с ценни монети и 1300 кутии, натъпкани с райхсмарки. Като цяло е изчислено, че общата стойност на цялата плячка е повече от 520 милиона долара.
По-голямата част от златото в крайна сметка е върнато в страни, откъдето нацистите са го ограбили по време на войната, докато чуждестранните валути са възстановени на съответните им нации. Част от съкровището – на стойност около 60 милиона долара – остава в т. нар. Тристранна комисия за златото, орган, създаден да го върне на законните му собственици. През 1997 г. няколко страни се съгласиха да се откажат от своите претенции и то бе дарено на фонд за подпомагане на оцелелите от холокоста.
И все пак не всичко е открито тогава, съобщават ловците на съкровища. Между 7 и 10% от имането на нацистите остава в Берлин, а оттам дирите му се губят. Счита се, че задачата да го укрие е била възложена на 39-годишния оберщурмбанфюрер Фридрих Йозеф Раух. С малка група есесовци и керван от около 4 камиона съкровището поема към Бавария и Австрия, където дирите му се губят.
Според информации от онези години част от съкровищата са поели и към Полша със Златния влак на нацистите. Той е превозвал 300 тона от благородния метал в 24 вагона. Част от тях влизат в глух коловоз край град Валбжих, Югозападна Полша, водещ към тунел, който е взривен. Релсите към него са демонтирани, за да няма следи. Има десетки претърсвания от 1945 г. насам, без да е открита никаква следа от композицията.
Последният обрат в историята идва през 2015 г., когато двама мъже – германец и поляк – твърдят, че са я намерили. Пьотр Копер и Андреас Рихтер обясниха, че са използвали земен радар, за да намерят локомотива. А относно информацията разкриха, че са я получили от участник в тези събития, който решил да проговори на смъртния си одър. Нацистът е направил и скица на мястото.
„Да, знаем къде се намира, но не искаме да разкриваме локацията засегa. Има много голяма истерия около така наречения Златен влак. С напредването на съюзническите войски и Червената армия на Съветския съюз нацистите наистина използват влакове, за да превозят плячкосаните по време на войната богатства до Берлин. Tова се случва през зимата и пролетта на 45-а година. В случая на т. нар. Златен влак нацистите са натоварили 24 вагона от Будапеща към Германия, пълни със семейни скъпоценности – злато, сребро, ценни картини“, разказва Копер. Той и колегата му поискаха 10% от съкровището.
В дискусията се включиха и полските власти, които предупредиха, че вероятно влакът е миниран.
Въпреки сериозните издирвателни мероприятия влакът така и не бе открит. Появиха се дори подозрения, че това е фалшива следа, нарочно пусната от нациста, изпълнил последната си предсмъртна задача по дезинформация. Според други тунелът наистина е взривен, но влакът в последния момент е преместен в друг коловоз и е разтоварен на камиони, чиито следи се губят.
Знае се, че самият влак е принадлежал на Вермахта и е бил брониран. Смята се, че в него е имало злато, диаманти и шедьоври, откраднати от полски знатни фамилии и музеи в Русия. Появиха се допускания, че влакът е съдържал известната Кехлибарена стая, която изчезва от Санкт Петербург след Втората световна война.
Търсят 3 млрд. паунда в езерото Топлиц
Върху най-актуалната карта на нацистките съкровища присъства и австрийското езеро Топлиц. Експерти изчисляват, че в дълбините му е скрито злато на стойност 3 милиарда британски лири. То е изхвърлено във водата от есесовците през 1945 г.
През 40-те години на миналия век естественият водоем е бил използван като място за военноморски тестове на торпеда, скафандри, минидиверсионни подводници, батискафи и какво ли не. Малко по-късно околните планини се превръщат в убежище за обърнатите в бяг военни офицери на Райха.
Заобиколено от гъста гора високо в австрийските Алпи, Топлиц вече е отнело живота на поне шест ловци на съкровища. През октомври 1963 г. 19-годишният Алфред Егнер загива, след като е нает да се гмурка от няколко западногермански бизнесмени.
Четири години по-рано следователи откриват фалшиви банкноти на стойност 700 милиона паунда. Според плана на Хитлер с тях шпиони е трябвало да саботират британската икономика, пускайки ги в обращение. След като войната взема друг развой, те са изхвърлени в езерото по заповед на началника на разузнаването на СС – Ернст Калтенбрунер.
През годините езерото, дълбоко 350 фута (106,7 метра), е изследвано безрезултатно. Последно американският ловец на съкровища Норман Скот получи разрешение за гмуркане.
До ден днешен мистерията дали Топлиц съдържа злато или други съкровища, остава неразгадана.
Химлер скатал имане в публичен дом
През 2019 г. сензационно се появи дневник, за който се твърдеше, че е написан от офицер от СС, съдържащ твърдението, че 10 тона нацистко злато на стойност 200 милиона лири е скрито в двора на дворец от XVIII век в Полша. Имението близо до село Минковские е използвано като публичен дом от офицерите на СС по време на войната. Смяташе се, че златото е откраднато по заповед на шефа на СС – Хайнрих Химлер, и след това заровено в малка оранжерия в рамките на имота.
Иманярите започват да копаят активно през май 2021 г., но единственото нещо, което откриват, е немски щик и няколко знамена със свастики. През август група, наречена Фондация „Силезийски мост“, получава разрешение да вдигне заровен контейнер. Според подозренията той съдържа т. нар. „Злато от Бреслау“, което изчезва от тамошния щаб на немците.
Следващия месец са открити германски монети, маркирани със свастики, което обнадеждава ловците на съкровища, че нацистите наистина са разпускали с леки момичета в двореца. В началото на 2023 г. обаче експерти поставиха под съмнение цялата история, като казаха, че са открили сигурни улики, че дневникът вероятно е „фалшификат“.
Източник:https://www.newsbg.eu/
Comments
comments powered by Disqus