Искаме да бъде добре, това, което се случва сега не е добре и не виждаме смисъл, който и да било да страда. Силно се надявам да няма напрежение в Скопие. Това каза в студиото на Euronews Bulgaria Христо Христов, чийто прадядо е брат на Гоце Делчев.

Няма да съм там, ние честваме в София, а в Скопие честваме годишнина от неговото убийство.

Той си е човек на времето. Аз съм роден в семейство и махала, в които ние всички сме наследници на македонци. Това са поне една трета от българите. Ние разбираме под македонец нещо друго. Това не е различно от българин. Това е като да кажеш аз съм софиянец.

В никакъв случай не трябва да има сила, това не е човешко и не е цивилизовано. Човек трябва да бъде морален.

Поради някаква причина се помпат глупости като стара автомобилна гума. Подозирам, че в тази игра са намесени и медии, особено в РСМ. На мен лично ми напомня това, което съм учил и сме гледали по филми за времената на Втората световна война – само защото принадлежиш към някаква група, може да те вкарат в лагер.

Аз лично не съм простил за предаването на костите на Гоце Делчев на Македония. Има и по-големи грехове, ако предаването на костите му засяга едно семейство, има други, които засягат повече хора. Аз лично не съм простил това деяние. Употребили са целия държавен апарат за него. Предаването на костите е било част от политическата сделка. Според мен това е едно ключово място, което е отворило кутията на Пандора.

Много ми се иска да видя край на тези проблеми. Това, което се е случило преди толкова години, нека хората го помнят. Ако някой иска да отдаде почит – нека го направи. Това е гроб, там не се пее и не се танцува, там сме смирени.

Да почетат паметта тихо, кротко и мирно. Семейството достатъчно е страдало, стига вече.

На 23 януари (4 февруари нов стил) 1872 г. в Кукуш е роден Гоце Делчев. Градът се намира в пределите на Османската империя. Гоце Делчев е роден в семейството на Никола и Султана Делчеви. Неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са членове на ВМОРО.

Завършва прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен и от 1894 г. е учител в Щип, където работи и Дамян Груев, един от основателите на организацията Български македоно-одрински революционни комитети, преименувана по-късно на Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Гоце Делчев е привлечен в организацията от Даме Груев и се превръща в неин фактически ръководител. Основната идея на ВМОРО, е че освобождението на Македония и Одринско е възможно чрез общо въоръжено въстание. Като своя първоначална цел организацията си поставя автономията на Македония и Одринско в рамките на Османската империя.

През 1895 г. Гоце Делчев напуска учителството и се отдава изцяло на революционна дейност. Той е един от първите организатори на пограничните пунктове на организацията в Пиринска Македония – Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на организацията, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е избран за задграничен представител, подвижен член на ЦК на ВМОРО. Той полага големи усилия за изграждане на революционната мрежа, както и за снабдяването на организацията с оръжие.

През 1899 г. по инициатива на Гоце Делчев се пристъпва към изграждането на четническия институт на ВМОРО, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното ѝ масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринска Тракия. През 1902 г. заедно с Гьорче Петров участва в изработването новата програма и устава на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“ и за извоюване на пълна политическа автономия.

По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Г. Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903, за вдигане на въстание в Македония и Одринско през пролетта на същата г. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за през лятото на 1903 г., както и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети.

През март 1903 г. четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста – на железопътната линия Солун – Одрин.

В началото на май 1903 година, на път за среща с водачите на Серски революционен окръг, четата на Гоце Делчев попада в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити.

Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът е неуспешен. След еднодневно сражение с превъзхождащата ги войска Гоце Делчев пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

След като Тефиков забранява на хората си да се гаврят с труповете на Делчев и неговите четници, останките им за кратко са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт, след което те са погребани в общ гроб в лобното им място село Баница. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков и до 1946 година се пазят в урна в Илинденската организация.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск от СФР Югославия и директен натиск от страна на СССР, БКП предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на започналата културна автономия на Пиринска Македония.

След 1948 година България постепенно започва да се връща към старата си теза, че македонците са българи, но вече е прекалено късно, тъй като в Югославия историографията вече приема Гоце Делчев за македонски национален герой.