Над 50 организатори на фестивали и културни събития от Велико Търново, Русе и Бургас обсъдиха многопосочните ефекти от дигитализацията в артистичния свят. Срещите под формата на фокус групи, проведени във всеки един от трите града, бяха по инициатива на Българската фестивална асоциация, осъществени в партньорство с общините в рамките на проекта “Българските фестивали - дигитални перспективи”, финансиран от Национален фонд “Култура” по Програма “Публики”. Повдигнати бяха редица актуални въпроси, свързани с организацията на фестивалите и културните събития, неравномерното им разпределение през годината, тяхното финансиране, начините на достигане до публиката.

Съвременните технологии с улеснения достъп до изкуства, нарасналата мобилност и развитието на туризма отключват нови възможности за най-различни активности. Въпросът е доколко разумно се оползотворяват. В по-широк план, дигитализацията е и шанс за подобряване на управлението и организацията на фестивалите, коментираха участниците на срещите.

Художествените празници са важни за местната общност и по някакъв начин също развиват икономиката, популяризират мястото, историческите забележителности, неговата кухня и обичаи. Заедно с това фестивалите са и място за приобщаване и към достиженията на света.

Дигитализацията създава условия за светкавичен обмен на информация, идеи и послания. Така хората много по-бързо и резултатно могат да заявят своята позиция, солидарност и да помогнат в беда. Някои изкуства и артистични активности имат шанса да реагират директно, повсеместно и да провокират участие. Това е запазена територия на градския ъндърграунд. Други неща са по-сложно организирани - музеи, галерии, театри, опери, ансамбли, оркестри.

Дигитализацията е важна и за по-доброто съхраняване на бит, традиции и обичаи, така че да не се прекъсва и осакатява паметта за миналото. Но дали всичко трябва да се дигитализира? И кой ще прецени това? Защото има фестивали с лабораторен характер, а в изпълнителските изкуства и най-съвършения запис няма как да предаде живата емоция.

Участниците загрижено коментираха и проблемите, свързани с ограниченото финансиране и тежките бюджетни процедури, които не позволяват равномерното насищане на културния календар. Имаше и други опасения. Доколко дигитализацията е надежден инструмент за достигане до много повече хора и доколко превръща зрителя в пасивен консуматор, седейки на дивана вкъщи. Освен това се правят прекалено много фестивали. Голяма част от тях са със съмнително качество, а погълнатите от тях ресурси, ощетяват събитията с реален принос за националната и световната култура. Кой кога и как ще ги оцени е друг голям въпрос, за отговорите на който дигиталните технологии също могат да са от полза. Отправени бяха и въпроси, доколко природните дадености в градовете /Дунав, Черно море, Балканът/ присъстват достатъчно активно в местните културни инициативи.

Финалните думи на Антония Кеседжиева, управител на частна независима галерия в Бургас, обобщават лаконично резултатите от срещите:

“За мен всеки фестивал е някакъв вид портрет на човечността. Колкото фестивали, толкова портрети на човешкото виждане и усещане.”

Всички участници във фокус групите получиха като подарък „Бялата книга“ – издание на Българската фестивална асоциация с анализи и предложения за реформи в сферата на фестивалите в България.