В годините на пандемия въпросът за психичното здраве става все по-актуален. Ковид руши не само физическото здраве, но и психическото. Близо 2 години след избухването на пандемията опитът на специалистите е красноречив – има ръст на психичните разстройва, свързани с тревожност и депресия, както и на обсесивно-компулсивните разстройства, а и на тези от спектъра на смесените разстройства.

„Появяват се, защото това е свързано донякъде и със ситуацията, в която се намират хората – дълго време някои бизнеси не работеха, стигна се до фалити или до преориентация към друг вид дейност. Всичко това изисква ресурс от психиката за справяне с нова адаптация. И тази адаптация е капката, която води до „преливане на чашата“ и много от хората направиха тревожни или депресивни разстройства. Най-често идват с първи оплаквания от безсъние и тревога, независимо къде се намират“, разкрива полк. доц. д-р Дилков от ВМА.

Мнозина успяват да се опазят от инфекцията, но малцина от ефекта на глобалната пандемия. Близо 2 години след избухването ѝ, практиката показва– има ръст на психичните разстройства след или заради COVID-19.

Как обаче да се справим с всичко това. На старта на пандемията, през март 2020 г., екипът на Клиниката по психиатрия на ВМА подготви своеобразен „Наръчник за оцеляване в COVID-времена“.

На въпрос как биха го надградили днес и върху какво си струва да сложат още по-силен акцент, експертите заявяват:

„И преди, и сега е важно да се търси само филтрирана информация, която е еднопосочна и не е свързана с разубеждаване от основните правила, защото, все пак, се доказа, че те работят в условия на пандемия“.

Второто нещо – трябва да се контактува с близките, независимо по какъв начин, да се поддържа връзка с тях, да може да се обсъждат тези въпроси – всеки, каквато информация е получил, да може да я сподели и анализира.

„И да се съхрани доверието между хората, особено, когато са близки – не бива да се губи доверие, защото тогава се получава сриване на морала, най-общо казано. Моралът – като придържане към правила, желание да се съдейства и хуманно отношение към останалите хора“.

И на трето място – ако хората имат оплаквания, които не преминават в продължение на няколко дни, задължително трябва да се обърнат към професионалисти – психолози или психиатри, които да им помогнат със съвети и терапия, препоръчват специалистите от ВМА.

Някой отнема собствения си живот на всеки 40 секунди се казва в доклад на Световната здравна организация (СЗО). Това прави самоубийство "основен проблем за общественото здраве" в наши дни. С тази статистика СЗО се опитва да привлече общественото внимание на 10 септември - Световен ден за предотвратяване на самоубийствата.

СЗО си е поставила за цел да се намали процентът на самоубийствата с 10%, но предупреди, че само 28 държави имат национална стратегия за превенция на самоубийствата.

СЗО анализира публикуваните за последните 10 години научни изследвания и данни за самоубийствата от цял ​​свят.

Зловещата статистика показва:

• Около 800 000 души всяка година се самоубиват.


• Това е втората водеща причина за смърт при млади хора, на възраст между 15-29.


• Хората над 70 години са най-склонни да отнемат живота си.


• В богатите страни, 3 пъти повече мъже, отколкото жени умират след самоубийство.

Азия е водеща с 60% от всички самоубийства в света. Според СЗО само в Япония (30 хил. души годишно), Китай, Индия и Казахстан се извършват 40% от всички самоубийства в света. В Европа най-разпространени са самоубийствата в Русия, Словения, Унгария, Финландия и прибалтийските страни.

Някои географски забележителности стават известни с големия брой на самоубийствени опити. Четирите най-известни места в света (според броя самоубийци) са Голдън Гейт Бридж в Сан Франциско, виадукт Принц Едуард в Торонто (преди поставянето на анти-самоубийствената мрежа, наречена Светлото було), гората Аокигахара около планината Фуджи, Япония и Бийчи Хед в Източен Съсекс, Англия.

От построяването на Голдън Гейт Бридж през 1937 г. до 2005 г. броят на скочилите от него самоубийци надхвърля 1200 души. През 1997 г. от виадукта Принц Едуард скача по един самоубиец средно на всеки 22 дни. През 2002 г. в гората около планината Фуджи са намерени рекорден брой тела - 78, надвишавайки предишния рекорд от 73 през 1998 г. Броя на самоубийствата на тези места е толкова висок, че се поставят множество знаци, придумващи потенциалните самоубийци да потърся помощ.

Най-малък е процентът на самоубилите се в Латинска Америка и в ислямските страни.

В България най-често самоубийствата са плод на отчаяние, самосъжаление, загуба, тъга, липса на смисъл да продължиш.

Важно е близкото обкръжение, да познава симптомите или подхвърляните между другото думички, за да предприеме необходимите действия по предотвратяване на последващи негативни последици.