Нови проливни дъждове и опустошителни наводнения заплашват Западните Балкани. В Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия и Албания повишаващото се ниво на реките, вследствие на пороите, заплашва хиляди къщи и хора. Местните са се заели сами да укрепват бреговете около своите села и градове.

Възрастна жена е загинала при наводненията в района на Текия в Сърбия. От вчера там и в Кладова и Неготин е обявено бедствено положение.

Най-лошите наводнения от 120 години насам засегнаха страните от Западните Балкани през май, вземайки над 40 жертви. 35 000 души в Босна и Херцеговина и 25 000 в Сърбия бяха евакуирани от домовете им, а много други загубиха домове и покъщнина в придошлите води.

Вчера след обяд два моста бяха отнесени от придошлите реки. До късно снощи спасителните екипи евакуираха над 370 души. Министърът Велимир Илич съобщи, че се готви евакуацията на хората от Кладова.

Няколкостотин къщи са наводнени в района на Милошевски по пътя за Неготин. За евакуирането на жителите от Текия се използват лодки и малки кораби, съобщи началникът на сектора за извънредни ситуации в град Бор.

Според Кристофър Фийлд, специалист по глобалното затопляне, проливните дъждове на Балканите може да се увеличат.

В интервю за "Труд" той коментира как ще се промени климатът на Балканския полуостров:

Все още се определя какви ще бъдат климатичните промени през ХХI век. Ако светът преследва една амбициозна траектория на смекчаване на последиците от проблема, на упорита и истинска работа за намаляване на емисиите, към 2100 г. можем да имаме свят, който е с около 2 градуса по Целзий по-топъл. Потенциално на Балканите можем да видим продължително увеличение на тежките дъждове, както и на топлинните вълни и сушите. Но светът би изглеждал повече или по-малко подобен на този, в който живеем и към който бихме могли да се приспособим. Без такава програма, без амбициозни инвестиции и продължаващо ниво на емисиите е възможно да имаме свят, който е с 4 градуса по-топъл, а във вашия регион и с 5 градуса по-топъл. Това би създало планета, много различна от днешната. Трудно е да се каже дали Балканите ще са като Северна Африка или като Южна Италия. Те ще са различни не само от гледна точка на растенията и животните, които ще живеят тук, но и от гледна точка на земеделските култури, които ще могат да се отглеждат. Също така ще има различна продължителност на времето, в което хората могат да работят навън, и различни рискове за общественото здраве.

Източник: КРОСС