Връзката между горещините и обострянето на сърдечно – съдовите заболявания е пряка- казва д-р Мартина Ралева от кардио център „Понтика”. Неслучайно в най – топлите дни зачестяват случаите на инфаркти и инсулти- допълва тя. В големите жеги в организма се включват компенсаторни механизми, за да противодействат на променените условия на външната среда. Потим се повече с цел охлаждане, дишаме по – дълбоко, ритъмът на сърцето се забързва, ускорява се и работата на много органи, а сърцето увеличава своето натоварване. Стига се до загуба на течности, а с това и до загуба на ценни йони – натриеви, калиеви, хлорни. Ако не се компенсират правилно тези загуби се нарушава метаболитният баланс на организма. Най – просто казано – стига се до сгъстяване на кръвта и склонност за образуване на тромби в съдовете, тоест – увеличават се инфарктите и инсултите.

Летните горещини са предизвикателство дори за напълно здрави хора, но тези, със сърдечно -съдови заболявания и проблеми в кръвообращението, трябва да са особено внимателни. В рисковата група попадат страдащи от различни хронични заболявания – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, такива, които са преживели инсулт, със захарен диабет, с хронични белодробни заболявания.

Могат да бъдат застрашени също млади и привидно здрави хора, когато съществува патология на кръвоносните съдове, нарушения на сърдечния ритъм, или при извършване на тежък физически труд. В тези случаи именно горещото време се превръща в провокиращ фактор.

Една от най- рисковите групи в топлите дни са хипертониците. При тях жегата по – често провокира драстични промени на артериалното налягане – както понижаване, така и повишаване. Нерядко тези болни, противно на очакванията, реагират с още по – голямо покачване на стойностите на кръвното. Ето защо измерването му поне 2 пъти на ден е от особена важност.

Внимателни трябва да са и хората с исхемична болест на сърцето. В жегите се получава силно разширение на кръвоносните съдове и голямо топлоотделяне. Когато обаче се премине определен праг може да настъпи обратното – парадоксална реакция на свиване на кръвоносните съдове. И едното и другото са еднакво опасни са тези пациенти. Затова при стенокардни кризи трябва своевременно да се потърси помощ от лекар. Друга група болни с висок риск за здравето в жегите са тези с тежка сърдечна недостатъчност с назначена диуретична терапия. Те лесно получават задух, аритмии, умора. При тях е деликатен въпросът с приема на течности.

Препоръчително за такива пациенти е пребиваването в охладени помещения и по – чести консултации с кардиолог.
Какво все пак можем да направим в летните горещини, ако влизаме в някоя от рисковите групи:
Повече плодове, течни храни, минимално количество сол в ястията, около 2 литра вода на ден. Да се избягват кафето и газираните напитки.

Не стойте на слънце и не излизайте от вкъщи в най- топлите часове на деня. В жегите не предприемайте физически и умствени натоварвания! По възможност – не шофирайте.

Кардио болница „Понтика” работи 24 часа в денонощието, а специалистите – кардиолози ще ви окажат навременна и компетентна помощ, ако се почувствате зле в жегите- напомня д-р Ралева.