От близо

Българската войска спряла отнасянето на прочутия Лъв от Амфиполи към Англия

Вече два месеца археолозите от цял свят следят с огромен интерес какво се случва с проучваният на уникалната гробница край град Амфиполи в Северна Гърция. На обекта пристигат светила в областта на археологията и никой до сега не дава категорично мнение,на кого би могло да принадлежи гробната могила. Догадките, кой бил погребан в нея, се въртят около самия Александър Македонски и членовете на неговото семейство.

Размерите и архитектурата на гробницата я правят уникална. Тя е с диаметър около 500 метра и представлява почти идеален кръг, изграден от мрамор от остров Тасос. На входа на гробницата са поставени два сфинкса-пазители, а на върха й стоял прочутият Лъв от Амфиполи, който днес се намира на около 5 километра от града.

В самата гробницата са открити големи мраморни фигури на жени. Според някои гръцки археолози, подобни фигури, но не скулптори, а стенен релеф, са познати само от тракийската гробница в Свещари до Исперих.
Археолозите все още не са достигнали до самия саркофаг, както и до даровете, оставени в гробницата. Все по-вероятна на специалистите изглежда възможността разкопките да намерят гроба на съпругата на Александър Македонски - Роксана и синът му Александър ІV.

Независимо от това кой или кои са положени в гробницата на хълма Каста до Амфиполи, гръцките археолозите са убедени, че разкопките ще разкрият един уникален паметник. Това, за което те вече са единодушни, че на върха на гроба с височина 30 метра е стоял Лъвът от Амфиполи, който от години се намира по пътя към града към морето до стария мост на река Струма. Там той изглежда не по-малко внушителен с височината си от 5,30 метра, която достига до 15,84 метра заедно с постамента.


Историята за неговото откриване, изследване и реставриране се губи в началото на размирния за Балканите 20-ти век и съдържа и българска връзка.


Анастасия Балездрова разказва за един не по-малко интересен факт от историята на лъва в публикацията си за GRReporter.


Според изследвания на историци, българската войска спасила, макар и косвено, частите на паметника от изнасянето им в Англия през 1916г. Ето как описва събитията историкът и автор на много изследвания за региона Георгиос Кафтандзис:
„През август 1916 английски войници от 8-ма военна бригада и 27-ма дивизия от 16-ми полк на британската армия, които са извършвали строителни работи по създаването на окопи при моста до Амфиполи намерили мраморните части на лъва и се опитали да ги пренесат до морето с цел да ги изнесат в Англия (…) Този техен опит обаче бил прекъснат от българската войска, която междувременно превзела планината Пангео и започнала да бомбардира англичаните”.

Според източници години по-късно от отломките са били извадени снаряди.
Фактите се потвърждават и от археолога Фотис Пецас, дългогодишен преподавател и декан на факултета по философия в университета в Йоанина и ръководител на археологични служби в различни региони на Гърция. През 1975 той се завръща в Централна Македония, където продължава изследванията си в регионите на Вергина, Верия, Науса, Пела, Солун и Халкидики. Разказът на Пецас за историята на Лъва от Амфиполи е публикуван през 1976 в издавания по онова време в Серес вестник „Проодос”.

„Историята на откриването на паметника е интересна сама по себе си. По време на Балканската война през 1913, гръцки войници, докато копали за да отворят окопи попаднали на основите на постамента на паметника. Те били изследвани от Георгиос Икономос и Анастасиос Орландос, впоследствие станали професори по археология. По-късно, през 1916, по време на Първата световна война английски войници открили първите части на мраморния лъв. Опитът им да пренесат откритите парчета с кораб били осуетени от вражеска бомбардировка.

След англичаните пристигнали археолози от Франция, които провеждали разкопки във Филипи и Тасос и съвсем нормално се поинтересували. През 1930 те направили изследване на лъва, доколкото състоянието на отделните части позволявало това. Първото изследване за паметника на професорите П. Колар и П. Дебамез било поместено в археологичния бюлетин на Френската школа в Атина. Тяхната констатация, че паметникът бил построен през 422 пр.Х. в памет на победата на спартанския генерал Врасидас срещу атиняните била погрешна. тълкуванието им обаче дало един добър резултат – много лаконци и жители на други региони в Пелопонес предоставили пари в кампанията за набиране на средства за възстановяването на паметника”.

Радост Тодорова

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus