Учени от Германия потвърдиха, че облачността на Земята се е променила и това играе важна роля за установяването на рекордни температури. Очаква се глобалните температури да се повишат с 1,5°C над прединдустриалните нива през 2023 г. и 2024 г., а нови изследвания показват, че намалената облачност може да има основен принос. Работата е публикувана в списание Science.

Облаците играят двойна роля в природата. Те отразяват слънчевата светлина, охлаждайки Земята и в същото време улавят инфрачервеното лъчение, връщайки топлината обратно в атмосферата. В зависимост от вида и височината на облаците, тези ефекти могат да действат или за охлаждане, или затопляне на планетата.

В ново проучване учените са регистрирали значително намаляване на ниско разположените облаци. Според авторите на работата отражателната способност на Земята е достигнала минималната си стойност от 1940 г. насам. Този спад може да добави около 0,2°C към глобалното затопляне през 2023 г., обяснявайки някои от необяснимите досега затопляния.

Изследователите също установиха, че три ключови зони на облачно покритие се свиват - една близо до екватора и две в средните ширини на Северното и Южното полукълбо. Предварителните данни показват, че облачността в тези региони намалява с около 1,5% на десетилетие, което допринася за затоплянето на планетата.

Ако намалената облачност е част от положителна обратна връзка, това може да засили глобалното затопляне. Според климатолога от НАСА Джордж Целиудис този механизъм обяснява защо облаците променят начина, по който ги виждаме сега.

Изследователите признават, че прогнозирането на по-нататъшни промени в облачната покривка е трудно, тъй като климатичните модели дават различни резултати. Едно заключение обаче вече е ясно: Земята губи своя защитен слой от облаци и това може да означава още по-екстремни температури в бъдеще.