Учени от Института Лундквист и Медицинския факултет „Дейвид Гефен“ към Калифорнийския университет в Лос Анджелис са разработили нов метод, който значително ще подобри ефективността на лечението на диабет с помощта на стволови клетки, съобщава Innovanews . Проучването, публикувано в списанието Nature Communications, разкрива ролята на протеина FXYD2 като ключов маркер, който позволява да се селектират само онези изкуствено отгледани панкреатични островни клетки, които са наистина способни да възстановят нормалните нива на кръвната захар.

Диабетът, който засяга повече от 500 милиона души по света, е хронично заболяване, което води до сериозни усложнения като инсулти, бъбречна недостатъчност, рак и дори болестта на Алцхаймер. Основната патогенетична връзка при диабета е увреждането на островчетата на Лангерханс - специализирани структури на панкреаса, отговорни за производството на инсулин и регулирането на захарта в кръвта. Това е характерно както за автоимунния диабет тип 1, така и за диабет тип 2, свързан с метаболитни нарушения и стрес.

Трансплантацията на изкуствено отгледани панкреатични островчета се счита за обещаваща насока в лечението, но досега проблемът с надеждното определяне на качеството и функционалността на тези клетки оставаше нерешен. Дори при наличие на инсулин-продуциращи клетки, тяхната ефективност можеше да варира значително, което намаляваше предвидимостта на резултатите от трансплантацията. Екип, ръководен от д-р Ейджи Йошихара, анализира данни от около 200 000 отделни клетки и установи, че протеинът FXYD2 не само служи като маркер за зрели и функционални островчета, но и участва активно в усилването на сигнала, който позволява на клетките адекватно да реагират на промените в нивата на глюкозата.

Това откритие представлява значителен пробив в областта на клетъчната терапия за диабет, тъй като се отнася до един от основните проблеми на регенеративната медицина — осигуряването на качеството и зрелостта на отглежданите клетки.

Освен това, изследването разкрива нов биологичен механизъм за регулиране на клетъчната зрялост, който може да е важен за лечението на други заболявания, свързани с клетъчна дисфункция. Преди обаче методът да може да бъде широко използван в клиничната практика, е необходимо да бъдат решени редица въпроси, включително тестване на ефективността на маркера FXYD2 върху човешки клетки и оценка на възможния имунен отговор към този протеин след трансплантация. Необходимо е също така да се оцени икономическата осъществимост на прилагането на технологията за масова клетъчна селекция с помощта на този маркер.