Любопитно
Учен: Едемската градина е под пирамидите
Учен: Едемската градина е под пирамидите
Радикално нова теория, представена от компютърен инженер, предполага, че библейската Едемска градина може да не се намира в традиционно приетото местоположение на Месопотамия (днешен Ирак), а под известната Велика пирамида в Гиза в Египет. Д-р Константин Борисов очерта своята интригуваща хипотеза в проучване, публикувано наскоро в списанието Archaeological Discovery.
В продължение на векове преобладаващото научно схващане поставя библейската Едемска градина при сливането на реките Тигър и Ефрат в днешния Ирак. Това тълкуване се основава на описанието в Битие 2:8-14, където Едем се захранва от една река, която след това се разделя на четири потока: Фисон, Гихон, Тигър (Хидекел) и Ефрат. Това установено схващане обаче сега се оспорва от компютърния инженер д-р Константин Борисов, който предлага ново местоположение въз основа на преразглеждане на древни карти и исторически текстове.
Аргументът на Борисов се основава на карта от около 500 г. пр.н.е., която показва четири основни реки - Нил, Тигър, Ефрат и Инд - извиращи от това, което древните цивилизации са възприемали като заобикалящ ги „океан“. Борисов предполага, че загадъчната библейска река Гихон съответства на Нил, позиция, подкрепена от писанията на римско-еврейския историк Йосиф Флавий, който идентифицира Гихон с реката, течаща през Египет и известна на гърците като Нил.
В подкрепа на теорията си, Борисов анализира картата на света от Херефорд от 13-ти век, която поставя „Рая“ близо до този заобикалящ океан. Съчетавайки географския си анализ с митологичната символика, Борисов твърди, че включването на Нил сред четирите реки, извиращи от океана на древните карти, прави Египет по-убедителен кандидат за местоположението на Едем, отколкото Месопотамия.
От особен интерес е сравнението на Борисов на Великата пирамида в Гиза с библейското Дърво на живота. Той предполага, че светлинните модели, наблюдавани в Царската камера на пирамидата, са забележително подобни на сиянието на дърво. Цитирайки компютърна симулация от 2012 г., Борисов отбелязва, че заредените частици в камерата образуват дървовидни модели, излъчващи се от централна точка, което е в съответствие с описанието на Дървото на живота. Той също така посочва по-ранни открития, които предполагат наличие на енергиен басейн на върха на пирамидата.
„Поразителното в тази симулация е, че заредените частици са подредени по такъв начин, че създават няколко успоредни разклонения, излъчващи се от централна линия, образувайки дървовидно изображение“, каза Борисов пред The Mirror.
Борисов признава, че са необходими още изследвания, за да се определи точно древното разбиране за „Океана“, което според него ще бъде ключово за определяне на точното местоположение на Едем. Той обаче твърди, че неговият интердисциплинарен подход, който съчетава древни текстове, картография, митология и съвременни научни данни,предлага завладяваща нова перспектива върху тази древна мистерия.
В продължение на векове преобладаващото научно схващане поставя библейската Едемска градина при сливането на реките Тигър и Ефрат в днешния Ирак. Това тълкуване се основава на описанието в Битие 2:8-14, където Едем се захранва от една река, която след това се разделя на четири потока: Фисон, Гихон, Тигър (Хидекел) и Ефрат. Това установено схващане обаче сега се оспорва от компютърния инженер д-р Константин Борисов, който предлага ново местоположение въз основа на преразглеждане на древни карти и исторически текстове.
Аргументът на Борисов се основава на карта от около 500 г. пр.н.е., която показва четири основни реки - Нил, Тигър, Ефрат и Инд - извиращи от това, което древните цивилизации са възприемали като заобикалящ ги „океан“. Борисов предполага, че загадъчната библейска река Гихон съответства на Нил, позиция, подкрепена от писанията на римско-еврейския историк Йосиф Флавий, който идентифицира Гихон с реката, течаща през Египет и известна на гърците като Нил.
В подкрепа на теорията си, Борисов анализира картата на света от Херефорд от 13-ти век, която поставя „Рая“ близо до този заобикалящ океан. Съчетавайки географския си анализ с митологичната символика, Борисов твърди, че включването на Нил сред четирите реки, извиращи от океана на древните карти, прави Египет по-убедителен кандидат за местоположението на Едем, отколкото Месопотамия.
От особен интерес е сравнението на Борисов на Великата пирамида в Гиза с библейското Дърво на живота. Той предполага, че светлинните модели, наблюдавани в Царската камера на пирамидата, са забележително подобни на сиянието на дърво. Цитирайки компютърна симулация от 2012 г., Борисов отбелязва, че заредените частици в камерата образуват дървовидни модели, излъчващи се от централна точка, което е в съответствие с описанието на Дървото на живота. Той също така посочва по-ранни открития, които предполагат наличие на енергиен басейн на върха на пирамидата.
„Поразителното в тази симулация е, че заредените частици са подредени по такъв начин, че създават няколко успоредни разклонения, излъчващи се от централна линия, образувайки дървовидно изображение“, каза Борисов пред The Mirror.
Борисов признава, че са необходими още изследвания, за да се определи точно древното разбиране за „Океана“, което според него ще бъде ключово за определяне на точното местоположение на Едем. Той обаче твърди, че неговият интердисциплинарен подход, който съчетава древни текстове, картография, митология и съвременни научни данни,предлага завладяваща нова перспектива върху тази древна мистерия.
Comments
comments powered by Disqus