Звезди
In memoriam: Невена Коканова на 12. декември щеше да навърши 84
In memoriam: Невена Коканова на 12. декември щеше да навърши 84
На 12 декември се навършиха 84 години от рождението на голямата българска актриса Невена Коканова
Невена Богданова Коканова, "първата дама на българското кино", е родена на 12 декември 1938 година в Дупница. Майка й е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща й прекарва част от живота си като политически затворник в Белене.
Невена Коканова започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в средата на 1950-те в Ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма "Години за любов" (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа "Тютюн" (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от "Инспекторът и нощта" (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от "Крадецът на праскови" (1964) (реж. Въло Радев), Ана от "Карамбол" (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от "Отклонение" (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от "С дъх на бадеми" (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от "Момчето си отива" (1972) (реж. Людмил Кирков) и много други.
През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани "Галилео Галилей". Блага Димитрова написва "Отклонение" специално за нея. В нейна чест Министерство на културата и "Бояна Филм" учредяват филмова награда, т. нар. "Награда на името на Невена Коканова" за обещаващ филмов дебют на актриса. В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър "Невена Коканова". На нейното име е наречен и театърът в Дупница.
През 1976 г. е удостоена от Съюза на българските филмови дейци с голямата награда "Златна камера" за значителен принос в българското кино.
През 1995 г. при раздаването на наградите на Съюза на българските филмови дейци по случай 100-годишнината на киното получава награда за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура. През 1998 - 1999 г. получава Награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци. През 1999 г. е удостоена с орден "Стара планина" първа степен. Получава награди на Варненския фестивал.
Прочутият сръбски актьор Раде Маркович, който дълги години имаше романтична връзка с Невена Коканова, е запазил всички нейни писма, писани тайно до него и е събрал голям архив за любимата си. И двамата артисти вече са покойници, но разтърсващите любовни писма на Коканова до сръбския й колега, сега се пазят от сина му – Горан.
Подобно на прочутия си баща, той също се занимава с кино и театър, само че като режисьор, сценарист и драматург. Раде Маркович е съхранил нейни невероятни изповеди,съвместни снимки от кинофестивали от цял свят, както и фотоси на красивата българска актриса.
Изпепеляващата любов между Невена Коканова и Раде Маркович пламва на снимачната площадка на филма „Крадецът на праскови” на режисьора Въло Радев по новелата на Емилиян Станев. Прочутата целувка на героите им от лентата и до днес се смята за една от най-красивите любовни сцени в родното кино. Екранната химия между актьорите се пренася и в живота, макар и двамата да осъзнават, че любовта им е обречена. Не защото разликата между тях е 17 години и защото живеят в две различни държави – България и Югославия, които по онова време са в обтегнати политически отношения. Проблемът е, че и двамата са известни, непрекъснато са в светлината на прожекторите и дори да искат няма как да запазят любовта си в тайна.
Невена е омъжена за режисьора Любомир Шарланджиев, Раде – за колежката си Оливера Маркович. След края на снимките на „Крадецът на праскови” сърбинът се развежда, надявайки се това да направи и Коканова и двамата да заживеят щастливо заедно.
Съдбата обаче решава друго – те остават физически разделени, но в продължение на десетилетие поддържа бурна романтична епистоларна връзка. Срещат се само по кинофестивали, където и двамата участват със свои филми. На червения килим във Венеция обаче ги възприемат официално като двойка. „Крадецът на праскови” представя страната ни именно на голямото филмово събитие в италианския град. Там Раде и Невена изживяват незабравими дни. После пък Маркович идва тайно в София, за да види своята приятелка.
В началото на 70-те години на ХХ век обаче двамата слагат край на бурния си роман, но остават приятели до края на дните си.В продължение на 40 години си пишат невероятни любовни изповеди и макар родните и югославските тайни служби зорко да следят кореспонденцията им те поддържат пламъка на любовта до края на живота си.
Коканова умира от рак през 2000 г. на 61 години. Раде не може да се прости с нея и до края на дните си страда, че не е могъл отново да каже „Обичам те” на стопената от болестта Невена.Той угасва десетилетие след нея на 88 години в хърватския град Забок. Там той съхранявал и епистоларните изповеди на българката.
Невена Богданова Коканова, "първата дама на българското кино", е родена на 12 декември 1938 година в Дупница. Майка й е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща й прекарва част от живота си като политически затворник в Белене.
Невена Коканова започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в средата на 1950-те в Ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма "Години за любов" (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа "Тютюн" (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от "Инспекторът и нощта" (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от "Крадецът на праскови" (1964) (реж. Въло Радев), Ана от "Карамбол" (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от "Отклонение" (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от "С дъх на бадеми" (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от "Момчето си отива" (1972) (реж. Людмил Кирков) и много други.
През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани "Галилео Галилей". Блага Димитрова написва "Отклонение" специално за нея. В нейна чест Министерство на културата и "Бояна Филм" учредяват филмова награда, т. нар. "Награда на името на Невена Коканова" за обещаващ филмов дебют на актриса. В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър "Невена Коканова". На нейното име е наречен и театърът в Дупница.
През 1976 г. е удостоена от Съюза на българските филмови дейци с голямата награда "Златна камера" за значителен принос в българското кино.
През 1995 г. при раздаването на наградите на Съюза на българските филмови дейци по случай 100-годишнината на киното получава награда за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура. През 1998 - 1999 г. получава Награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци. През 1999 г. е удостоена с орден "Стара планина" първа степен. Получава награди на Варненския фестивал.
Прочутият сръбски актьор Раде Маркович, който дълги години имаше романтична връзка с Невена Коканова, е запазил всички нейни писма, писани тайно до него и е събрал голям архив за любимата си. И двамата артисти вече са покойници, но разтърсващите любовни писма на Коканова до сръбския й колега, сега се пазят от сина му – Горан.
Подобно на прочутия си баща, той също се занимава с кино и театър, само че като режисьор, сценарист и драматург. Раде Маркович е съхранил нейни невероятни изповеди,съвместни снимки от кинофестивали от цял свят, както и фотоси на красивата българска актриса.
Изпепеляващата любов между Невена Коканова и Раде Маркович пламва на снимачната площадка на филма „Крадецът на праскови” на режисьора Въло Радев по новелата на Емилиян Станев. Прочутата целувка на героите им от лентата и до днес се смята за една от най-красивите любовни сцени в родното кино. Екранната химия между актьорите се пренася и в живота, макар и двамата да осъзнават, че любовта им е обречена. Не защото разликата между тях е 17 години и защото живеят в две различни държави – България и Югославия, които по онова време са в обтегнати политически отношения. Проблемът е, че и двамата са известни, непрекъснато са в светлината на прожекторите и дори да искат няма как да запазят любовта си в тайна.
Невена е омъжена за режисьора Любомир Шарланджиев, Раде – за колежката си Оливера Маркович. След края на снимките на „Крадецът на праскови” сърбинът се развежда, надявайки се това да направи и Коканова и двамата да заживеят щастливо заедно.
Съдбата обаче решава друго – те остават физически разделени, но в продължение на десетилетие поддържа бурна романтична епистоларна връзка. Срещат се само по кинофестивали, където и двамата участват със свои филми. На червения килим във Венеция обаче ги възприемат официално като двойка. „Крадецът на праскови” представя страната ни именно на голямото филмово събитие в италианския град. Там Раде и Невена изживяват незабравими дни. После пък Маркович идва тайно в София, за да види своята приятелка.
В началото на 70-те години на ХХ век обаче двамата слагат край на бурния си роман, но остават приятели до края на дните си.В продължение на 40 години си пишат невероятни любовни изповеди и макар родните и югославските тайни служби зорко да следят кореспонденцията им те поддържат пламъка на любовта до края на живота си.
Коканова умира от рак през 2000 г. на 61 години. Раде не може да се прости с нея и до края на дните си страда, че не е могъл отново да каже „Обичам те” на стопената от болестта Невена.Той угасва десетилетие след нея на 88 години в хърватския град Забок. Там той съхранявал и епистоларните изповеди на българката.
Comments
comments powered by Disqus