Министерството на финансите публикува Бюджет 2026, като се очаква той да бъде внесен за гласуване в парламента още тази седмица.

"Здравните осигуровки нараснаха, поради което и бюджетът на НЗОК нарасна - повече от 5 млрд. евро, което е над 10 млрд. лева. Миналата година беше 9,4 млрд. лв. Това, което аз намирам за много притеснително, е разпределението вътре в този бюджет. Това, което се прави, въпреки яснотата, че това не е правилното нещо, е, че се увеличава процентът за болнична помощ. Тази година сме стигнали до 48%, преди години беше 38% и смятахме, че е ужасно много, защото в по-голямата част от Европа е около 1/4", каза председателят на здравната комисия в парламента д-р Александър Симидчиев от ПП-ДБ в студиото на "България сутрин".

Парите за извънболнична помощ

По думите му не се отделят достатъчно средства за извънболнична помощ.

"Това, което правим в болниците, са пътеки с различна цена. Различните болнични структури са се специализирани в различни видове пътеки, които са с по-високи стойности. Хората не искат да влизат в болници, защото влизането е свързано с доста сериозно нарушение на ежедневието. Обикновено се влиза в болница, когато състоянието е тежко. Имаме ръст на пациентите и въпреки намаляващото население, ставаме все по-болни и по-болни, и то тежко болни", допълни д-р Симидчиев в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той е на мнение, че някои от хроничните заболявания могат да бъдат управлявани в извънболничната помощ - или на ниво общопрактикуващи лекари, или на ниво специалисти в извънболничната помощ.

"Имаше ясно изразена тенденция голяма част от дейностите, които се извършват в болниците, да се прави в т.нар. "амбулаторни пътеки" - да могат част от дейностите да се изведат от болничното заведение. Но въпреки това виждаме, че ръстът на парите за болници е огромен. Знам, че сега някой ще започне да се оправдава с това, че парите за младите лекари бяха вкарани в НЗОК, което беше грешка. Имаме над 600 млн. нагоре", поясни гостът.

Разходите на болниците

Според него в системата има "перверзни икономически стимули".

"Стремежът е да се запълни капацитетът на структури, които вече имаме, а не да изразходваме всяка една стотинка. Не става максимално ефикасно, когато прилагаме най-скъпо струващите и най-ненужните действия. В болничното здравеопазване имаме дежурни, имаме ток, отопление, всички други разходи, които не помагат на нашето здраве, но трябва да са там. Добре е да се направи цялостен анализ ефективно ли се изразходват средствата, когато ние плащаме за дейности, които са много по-скъпоструващи за същата дейност, отколкото ако се извършат в извънболничната помощ", коментира още д-р Александър Симидчиев.

Парите за младите лекари
Попитан как ще се разпределят парите за младите лекари и дали ще стигнат за всички, той отговори: "Тепърва ще видим дали това ще се реализира и как ще се реализира. Когато разглеждахме този проблем в парламента, имаше две ясно дефинирани разнопосочни стратегии - едното е с колективен трудов договор да бъдат предоставени. А другото беше през Закона за лечебните заведения да се дефинира минималната работна заплата за човек, който е без специалност".

"От моя гледна точка най-важно бе да се определи МРЗ за лекарите, над която може да се надгражда всичко останало. В повечето европейски страни разликите в болничното заплащане между най-ниската заплата и максималната работна заплата е 1 към 4, у нас е едно към сто. Предложението, в което ние имахме в законопроекта, беше това да бъде намалено до едно към 10", добави председателят на здравната комисия.

Той е категоричен, че институциите трябва да се грижат за общественото здраве.

"Индивидуалното здраве е обект на отделните лекари, отделните здравни заведения. Но парламентът и Министерството на здравеопазването трябва да се грижим за общественото здраве - как да направим системата справедлива, за да може всички да получават максимума, който може. Трябва да направим така, че този бюджет да върши работа, от всяка стотинка да се изстиска максимума", каза още д-р Александър Симидчиев.

Събеседникът смята, че България има "доста сериозни проблеми" с финансирането на здравната вноска.

ПП-ДБ няма да подкрепи Бюджет 2026
"Ако ние просто увеличим здравната вноска, без да направим реформи, ще налеем още в една каца, от която така или иначе изтича по някакви пътища. Няма да направим голяма реформа с увеличаването на здравната вноска. Не може да подкрепим този бюджет, защото в много отношения той е популистки, увеличават се данъците, увеличават се харчовете за публичната администрация и за държавните служители", категоричен бе депутатът.