Нетният размер на минималната работна заплата покрива едва малко над половината от необходимите средства за базова издръжка на живота, поради което тя трябва да бъде увеличена веднага. Това съобщават от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), цитирайки анализ на главния икономист на организацията Любослав Костов, представен пред Българската национална телевизия.

Според икономиста покупателната способност на населението продължава да намалява, а усилията на правителството за овладяване на високите цени не дават реален резултат.

„Хората не живеят по-добре. Те губят покупателна способност. Нетният размер на минималната работна заплата е около 55–60% от необходимите средства за издръжка. Това означава, че тя трябва да бъде увеличена с 45% още сега“, категоричен е Костов.
Основно притеснение за синдикатите остават промените в механизма за определяне на минималното възнаграждение. От КНСБ критикуват начина, по който се променят трайни обществени взаимоотношения – чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджета. По думите на Костов това се случва без необходимото обществено обсъждане и на практика отменя действащия до момента механизъм.

„Изглежда, че работодателите ни отнеха и последния инструмент, с който разполагахме, за да договаряме по-адекватен механизъм. Ако аз съм работодател и нямам текст, по който да преговарям, защо изобщо да сядам на масата за преговори?“, пита реторично икономистът.

В тази връзка той отправя директен призив към президента Илияна Йотова да наложи вето на спорните текстове от трудовото законодателство (параграфи 11 и 46).

„Капиталът победи труда и ми се иска да получим втори шанс да поправим тази грешка. Дойде правителство, което се определя като център-ляво, и точно то посегна на минималната работна заплата. Не мога да си го обясня. Затова моля президента Йотова, която най-малкото е социалист и синдикалист“, добавя представителят на синдиката.

Работещите бедни в Европа
Статистиката на КНСБ показва, че около милион и половина българи разполагат с нетен доход, който е по-нисък от жизнения минимум.

„В момента 13% от работещите българи са работещи бедни, което поставя страната ни на предпоследно място в Европейския съюз по този показател“, отчита Любослав Костов.

Икономистът прави и паралел с останалите държави, като подчертава, че простото компенсиране на инфлацията е недостатъчно за догонване на европейските стандарти и ако тенденцията се запази, България ще остане на същата дистанция от Германия и след 80 години.

„Разликата между българската минимална работна заплата и най-високата минимална заплата в ЕС – тази в Люксембург – е 4,5 пъти, или около 300%. Не мога да повярвам, че има 350% разлика в производителността на труда между работниците в Германия и Люксембург и тези в България“, заключава главният икономист.