Кратък коментар
Днес е ден за поклонение, не за политическо дефиле
Днес е ден за поклонение, не за политическо дефиле
Две различни гледни точки към мемориала на летището - снимките са от фейсбук профила на автора, скулптора Атанас Стоянов.
Автор: София Стефанова
Присъствието на толкова високопоставени особи в Бургас на първата годишнина от атентата на летището крие опасност поклонението пред паметта на жертвите да бъде заменено от политически спектакъл.
Днес е ден, в който най-важни са близките на Мустафа, Кохава, Амир, Ицик, Маор и Елиор, техните чувства, правото им на скръб. Днес е ден за поклонение, не за политическо говорене.
Годишнината разрови обичайните въпроси – кой, как, защо… И отговори трябваше да има. Ако някой имаше какво да каже, трябваше да го направи досега. Но не днес. Само че присъствието на министъра на вътрешните работи и на посланика на САЩ натоварват събитието точно с такова очакване. Журналистите не са виновни, че ще им задават въпросите кой, как и защо. Самото им присъствие ги предизвиква.
От друга страна - може ли някой да каже как точно звучи официалната позиция на България за авторството на терористичния акт? След прословутото "обосновано предположение" на бившия шеф на МВР Цветанов за участието на Хизбулла, настоящият външен министър Вигенин измънка нещо по темата, от което в крайна сметка нищо не се разбра. От една страна – че няма достатъчно доказателства, от друга, че страната не е променила позицията си. Вчера приемникът на Цветанов - Цветлин Йовчев заяви, че в периода, в който той е министър, има получена и допълнителна информация, която води към Хизбулла. Кой всъщност обявява позицията на държавата и къде е мястото на държавния глава в цялото това говорене?
Но днес не е време за това. Време е да помълчим, да съчувстваме, дори да поплачем. Да се замислим за поразителната алегория, която само животът може да сътвори.
Взривът окървави християнска земя, отне живота на петима евреи и на мюсюлманин. Бомбата не пощади никого. Осколките й стигнаха до стотици косвени жертви по цял свят. Вероятно и до една майка, за която никой не се сеща – на неизвестния 25-годишен висок, бял и светлоок мъж, който се взриви заедно със смъртоносния си товар. Това казва всичко за тероризма.
Така изглежда композицията с 6-те колони, погледната от паркинга.
Присъствието на толкова високопоставени особи в Бургас на първата годишнина от атентата на летището крие опасност поклонението пред паметта на жертвите да бъде заменено от политически спектакъл.
Днес е ден, в който най-важни са близките на Мустафа, Кохава, Амир, Ицик, Маор и Елиор, техните чувства, правото им на скръб. Днес е ден за поклонение, не за политическо говорене.
Годишнината разрови обичайните въпроси – кой, как, защо… И отговори трябваше да има. Ако някой имаше какво да каже, трябваше да го направи досега. Но не днес. Само че присъствието на министъра на вътрешните работи и на посланика на САЩ натоварват събитието точно с такова очакване. Журналистите не са виновни, че ще им задават въпросите кой, как и защо. Самото им присъствие ги предизвиква.
От друга страна - може ли някой да каже как точно звучи официалната позиция на България за авторството на терористичния акт? След прословутото "обосновано предположение" на бившия шеф на МВР Цветанов за участието на Хизбулла, настоящият външен министър Вигенин измънка нещо по темата, от което в крайна сметка нищо не се разбра. От една страна – че няма достатъчно доказателства, от друга, че страната не е променила позицията си. Вчера приемникът на Цветанов - Цветлин Йовчев заяви, че в периода, в който той е министър, има получена и допълнителна информация, която води към Хизбулла. Кой всъщност обявява позицията на държавата и къде е мястото на държавния глава в цялото това говорене?
Но днес не е време за това. Време е да помълчим, да съчувстваме, дори да поплачем. Да се замислим за поразителната алегория, която само животът може да сътвори.
Взривът окървави християнска земя, отне живота на петима евреи и на мюсюлманин. Бомбата не пощади никого. Осколките й стигнаха до стотици косвени жертви по цял свят. Вероятно и до една майка, за която никой не се сеща – на неизвестния 25-годишен висок, бял и светлоок мъж, който се взриви заедно със смъртоносния си товар. Това казва всичко за тероризма.
Така изглежда композицията с 6-те колони, погледната от паркинга.
Comments
comments powered by Disqus