Депресията сякаш е запазена марка на жените, но и мъжете страдат от това състояние, макар и доста по-рядко (да си признават). Заблудата идва също и от това, че при двата пола тя протича много различно - в общия случай при жените е насочена навътре, а при мъжете - навън, пише в "Уолстрийт джърнъл".

Статистика от 2015 г. за САЩ показва че мъжете, страдащи от депресия, са почти наполовина по-малко от жените в това състояние. При тях делът е 4.8%, докато при нежния пол е 8.2%. Експертите вярват, че причината делът на страдащите мъже да е толкова нисък, не е липсата на депресивност у тях, а склонността им да прикриват психическия си дискомфорт. Или с други думи - малко от тях признават пред себе си и пред другите, че имат проблем, и още по-рядко търсят професионална помощ.

Психиатрите диагностицират депресивността по много различни симптоми, които обаче се проявяват продължително - лошо настроение без причина, раздразнителност; липса на интерес към дейности и занимания, които по принцип са доставяли удоволствие на човека; промяна в теглото и апетита, или в режима на спане; промяна в поведението - нервновост и нетърпеливост или пък отпуснатост и липса на енергия; спад на самочувствието и самосъжаление; неспособност за концентриране и повтарящи се мисли за смърт. И тъй като проявите на болестта са много, едните обикновено са резервирани за жените, а другите за мъжете.

Женската депресия се характеризира с вглъбяване върху емоционалното и душевното състояние - често пъти чувство за безполезност и ниска самооценка, необяснима тъга и безнадеждност.

Депресията на мъжа пък проличава повече чрез физическите показатели отколкото през емоция. За разлика от жените, които в това психическо състояние често плачат, мъжете са като вцепенени, развиват безсъние, стресирани са или губят енергичност, а заедно с това стават по-раздразнителни и проявяват агресия безпричинно.

Част от причината според психиатрите е, че "истинските мъже" не си позволяват да опознаят собствените си емоции и да им дадат воля, когато психиката им се нуждае от това. А дори да осъзнават проблема си, не признават пред другите. Така те често пъти потъват в изолация - емоционална, ако не физическа - но понеже "стискат зъби", близките им не разпознават симптомите и поведението им става необяснимо и разочароващо. Автоподтискането обаче може много повече да задълбочи депресията, предупреждават специалистите.

Какво може да се направи?

Психиатрите дават няколко съвета не към депресираните мъже, а към близките им, които разпознават, че нещо не е наред. На първо място това, което те могат да направят е да обяснят на своя близък, че депресията е болест като всички други и той не е уникален случай. Всъщност много велики мъже в историята са страдали от депресия - Ейбрахам Линкълн, Уинстън Чърчил, Бъз Олдрин, Брус Спрингстийн...

Близките могат да му обяснят и, че не е нужно да се бори сам с това, а може да разчита на подкрепата на хората, които го обичат, но трябва да внимават да не говорят назидателно и критично.

Някои специалисти препоръчват в този разговор изобщо да се избягва думата депресия, защото човекът може да застане в отбранителна позиция. Ако проявява симптоми като инсомния и липса на енергия, направо да отиде на лекар и от там да чуе диагнозата, за да се убеди.

И понеже мъжете са три пъти по-склонни към самоубийство от жените особено в депресивно състояние, близките му не трябва да се колебаят да питат мисли ли за това или за самонараняване и внимателно да следят реакцията му.

Идея за подобряване на състоянието на човека е да му се предложи някакво занимание, което ще му припомни удоволствието от нещо, което обича да прави. Ако е свързано с физическо натоварване, ще го освежи с прилив на ендорфини, ако е социално - с хормона на привързването окситоцин. Най-правилният съвет обаче е да потърси професионална помощ.