Света преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ Петка Българска, е сред най-почитаните светици в България и в православния свят. Била родена през 11-и век в град Епиват (днес Селимпаша в Турция, на тракийското крайбрежие на Мраморно море). Родителите ѝ били заможни и добродетелни хора.

Параскева, чието име означава „подготовка", но и „петък" (седмичният ден на подготовка за съботния покой при евреите), от малка проявявала любов и състрадание към бедните и страдащите, както ни съветва Иисус Христос. Често разменяла хубавите си и чисти дрехи за дрипите на някой несретник или просякиня. А когато родителите ѝ починали, тя раздала цялото си имущество на бедните и отишла да се поклони на множеството светини в столицата Цариград, където живяла като подвижница при един храм, а след известно време заминала с кораб за Йерусалим. Там се поклонила на всички места, по които е минал Спасителят, и постъпила в женски манастир, където приела монашество. След години тя отишла да живее като отшелница в Йорданската пустиня.

В края на живота си се върнала в родния край, но живяла край храма в град Каликратия (сега Мимарсинан) и се грижела за чистотата в Божия дом. Никой не разпознал в смирената монахиня девойката от Епиват. А когато починала, погребали неизвестната монахиня в гробището за пришълци в Каликратия. След време тялото ѝ по чудесен начин било открито нетленно. При светите ѝ мощи ставали много чудеса. Затова през 1238 г. цар Йоан Асен Втори и Търновският патриарх Йоаким ги пренесли в българската столица. Житието ѝ е написано в следващия век от свети патриарх Евтимий. След падането на Търново под турците, мощите ѝ били отнесени във Видин, оттам - в Белград, а от 1641 г. те се пазят в храма „Св. Трима светители" в град Яш, Румъния.

На Петковден – 14 октомври, църквата почита света Параскева или още наричана света Петка. Този ден обаче е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата

Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на арграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.

Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.

Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.

Ако на Петковден:
Грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място - зимата ще е тежка и снежна

Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.

След това до Димитровден (26 октомври), докато трае оплождането на домашния добитък, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата. Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви. Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. След оплождането, по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.

На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.

Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева