Наталия Недялкова е потомствена руска дворянка, роднина на генерал Рачо Петров, журналист, преводач и поет. Превежда от/на полски и руски език, македонски, сърбо-хърватски. Нейни преводи на М. Булгаков, И. Илф и Е. Петров, както и на съвременна българска поезия са публикувани в руските издания: алманах “Муза”, алманах “Фанданго” и “Журнал поэтов”, както и в редица литературни списания и алманаси.

Преводач на поетичния сборник “Фотостихеза” на македонския поет и драматург Борче Панов.

Член на Съюза на преводачите в България, Бургаска писателска общност, Съюза на рускоезичните писатели в България.

Автор на книгите: “В театъра на сенките” (поезия, 2014 г.), “Там, за зимой / Там след зимата” (двуезична, в съавторство с Валентина Сергеева, 2016 г.), “Перила към небето” (поезия, 2017 г.), “Онзи зад вратата” (поезия, 2019 г.).

-Наскоро завършиха „Карамановите срещи на поезията”. Сближи ли поетичното слово българи и македонци? Как се отнасяха македонските ти колеги с една бугарска поетеса?
- Литературният фест в Радовиш, Северна Македония – „Карамановите срещи на поезията”, чието 46-то издание се проведе в края на миналия месец събра на едно място поети от много страни. И от Македония, и от България, която представлявах аз, и от Сърбия, Хърватия, Черна гора, Полша, Испания, та дори и от Монголия. Поетичното слово само по себе си е универсално, защото създава един мета-език, езика на общочовешките ценности и категории. А това няма как да не сближава. Що се отнася до отношението към една бугарска поетеса – то беше прекрасно. И колегите ми литератори и преводачи, и домакините бяха много радушни и гостоприемни, и то не само по време на официалните церемонии и протоколни срещи. Впрочем това отношение беше към всички участници във форума.
През трите дни на четенията с нас неотлъчно беше кметът на Радовиш Герасим Конзулов и чудесните му съветници Борче Панов, Лазар Газепов и Игор Чапов, директорката на библиотеката „Братя Миладинови” Иванка Соколова, на които имах прекрасната възможност да разкажа за дейността на Бургаската писателска общност и това, което прави нашата община за културните институции в града. Форумът бе уважен от легендарната оперна прима Милка Ефтимова и известния македонски журналист и поет Гьорги Калайджиев, който водеше фестивалната програма и премиерите.

-След прекрасните преводи на руски поети, новото ти предизвикателство са македонските майстори на мерена реч?
- Да. След превода на стихосбирката „Фотостихеза” на колегата ни от Македония Борче Панов, която беше представена в Бургас по време на Есенните литературни празници, в момента работя върху преводите на двама много интересни автори, които творят на македонски – един от най добрите детски писатели Стоян Тарапуза, и поезията и есета на родения в Македония и живеещ в момента в Турция Ерол Туфан.
Наред с македонската поезия подготвям и преводи на изключително интересни автори от Черна гора, Хърватия и Сърбия – а именно Лабуд Лончар, Валерио Орлич и Мирко Маркович. Така, че освен македонската мерена реч, новото предизвикателство са и черногорската, хърватската и сръбската съвременна литература. Балканите, наистина, са уникално място. И с прекрасната си природа, и с талантливите си творци във всяка една област на изкуството, включително и литературата.

-Как виждаш културната традиция в съседите, има ли на какво да ни научат?
- Това, което ме впечатли приятно при съседите, е техният жив интерес към литературните четения. Пълни зали. Съпреживяващи хора. Именно хора, индивидуалности, а не равнодушна и скучаеща публика. Ентусиазирани млади автори. Много млади хора, които пишат поезия. При това доста добре. И най-важното – четат. Както класика, така и съвременна световна литература. Това няма как да не впечатли.

-Бургаските поети живеете пълноценен литературен живот, чийто естествен център се превърна Домът на писателя? Планирате ли други съвместни международни прояви?
- Международната дейност е един от акцентите в литературния живот в Бургас, което дава възможност както за конструктивно и ползотворно сътрудничество, така и за творческа изява. Бих споменала интересните вечери, на които беше представена испанска, унгарска, хърватска поезия – било чрез нейни преводачи, или пък чрез участието на самите автори, които гостуват в Бургас. Огромен принос към този творчески обмен на идеи и сътрудничество има един уникален поетичен форум – „Свято Слово”, който, благодарение на всеотдайния труд на поетесата Роза Боянова и художничката Вили Колева довежда в града ни творци от различни славянски страни. Неговото следващо издание е през май догодина. Така, че предстоят нови интересни гостувания, нови оригинални проекти.
-Как една руска аристократка и българска поетеса търси корените на своето вдъхновение? На кои родови традиции се уповаваш в поетиката и всекидневието си?
- Не знам дали няма да прозвучи шаблонно, но корените на моето вдъхновение са в красотата на заобикалящия ни свят. По-скоро в нюанса и детайла, които подчертават неговата уникалност и оригиналност. Привърженик съм на максимата, че Съзнанието определя битието, а не обратното на това, което проповядва диалектическия материализъм. Опитвам се, доколкото мога да фокусирам съзнанието си именно върху красотата.
Що се отнася за родовите традиции, ще отворя малка скоба за моите предци. Потомка съм на руски емигранти, дошли в България и Сърбия след Октомврийската революция. Имам дворянско потекло, а братът на моята прабаба – протопрезвитер Петър Беловидов е основател и първи настоятел на храма „Света Троица” в Белград. В жилите ми тече и българска кръв, тази, която е течала и в жилите на генерал Рачо Петров...Родовите корени разбира се не са повод за някакъв вид снобизъм, а преди всичко отговорност, отговорност за постъпките си, за отношението към себе си и към света, в който идваме да съзидаваме, а не да рушим. И постоянно следване на максимата Noblesse oblige – Благородството задължава.