Европейската комисия наложи глоба на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ), неговото дъщерно дружество за доставка на газ „Булгаргаз“ и неговото дъщерно дружество за газова инфраструктура „Булгартрансгаз“ (групата БЕХ) в размер на 77 068 000 евро. Причината - блокиране на достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България в нарушение на антитръстовите правила на ЕС.

Глобата е в следствие на наказателната процедура, стартирана срещу България в следствие на жалба на "Овергаз" за ограничаване на достъпа до газова инфраструктура.

Според решението, цитирано от пресцентъра на Еврокомисията, се посочва, че групата БЕХ има господстващо положение както на пазарите за газова инфраструктура, така и на пазарите за доставка на газ в България.

Друго заключение гласи, че БЕХ и неговите дъщерни дружества са злоупотребили с господстващото си положение, като са възпрепятствали навлизането на пазарите за доставка на газ в България чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура. БЕХ е използвало господстващото положение на едно от дъщерните си дружества — „Булгартрансгаз“, за да защити почти монополното положение на другото си дъщерно дружество, „Булгаргаз“, по отношение на доставките на газ. Освен това „Булгаргаз“ се е презапасявало с капацитет по единствения газопровод за внос, транспортиращ газ през Румъния за България, за да не може той да бъде използван от потенциални конкуренти.

В периода между 2010 и 2015 г. групата БЕХ е блокирала достъпа до следната газова инфраструктура:

- вътрешната газопреносна мрежа на България,


- единственото газохранилище в България и


- единствения газопровод за внос на газ в България, който е бил изцяло резервиран от БЕХ.

Без да имат достъп до тази основна инфраструктура, за потенциалните конкуренти е било невъзможно да навлязат на българския пазар за доставки на газ на едро в България. Това е попречило на развитието на конкуренция и е осигурило почти монополно положение на "Булгаргаз", уточняват от ЕК.

Предисторията

Припомняме, че ЕК започна наказателна процедура срещу България, след като "Овергаз" подаде жалба, че държавните предприятия, които на практика имат монопол върху тръбите, са ограничили достъпа ѝ до газовата инфраструктура и до пазара на газ. През 2015 г. проверката завърши с извод, че има нарушения, като на България беше предложено да представи план за прекратяването им под заплаха от санкции.

Европейската комисия беше склонна да намали глобата значително, ако бъдат изпълнени определени мерки. Една от тях е признаването на вина, което намаля санкцията до 70 млн. евро. Иначе тя можеше да надмине 300 млн. евро. През юли месец тази година Народното събрание реши, че страната ни ще търси споразумение с ЕК. По този начин си подсигури първия вариант, въпреки че през 2017 г. депутатите гласуваха против признаването на вина.

Това дело е една от причините за аферата "ЦУМгейт" - срещата между главния прокурор Сотир Цацаров и собственика на "Овергаз" Сашо Дончев, която се състоя в ЦУМ преди прокуратурата да обяви, че проверява "Овергаз" заради възможно разминаване между направени действителни инвестиции и одобрени инвестиции от КЕВР. "Овергаз" пък подаде още през 2011 година жалба заради възползване от монополна позиция от страна на "Булгартранзгаз" и "Булгаргаз" на пазара за индустриални потребители на природен газ.