Над Иерусалим е нощ. Градът спи. В Сионската Горница светилниците са запалени. В печално мълчание седят Дванадесетте. "Един от вас ще ме предаде". Разнася се шепот и изплашени възгласи: "Да не съм аз, Господи?". Юда става стремително и изчезва в нощната тъма.

Не спят и членовете на Синедриона. Архиереите дават тайна заповед на войниците...

Това се случва в нощта срещу най-важният ден от Страстната седмица - Великият четвъртък. След Тайната вечеря, на която Христос казва на учениците си, че един от тях ще го предаде, той се отправя към Гетсиманската градина, където е заловен.

На сутринта Пилат Понтийски произнася присъдата. Още същата вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез), Той е разпнат.

На Велики четвъртък Литургията се извършва по чина на св. Василий Велики, а вечерта на утренята се извършва служба на Страстите Христови, на която се четат 12 откъса от Евангелията, обхващащи събитията от Тайната вечеря до Погребението на Спасителя. Молещите се стоят със запалени свещи, а хорът пее: "Слава на Страстите Твои, Господи!", "Слава на дълготърпението Твое, Господи!".

В народната представа природата се възражда за нов живот и възкръсва - древно вярване, което се е преплело с християнството.

Традицията повелява днес да се боядисват великденски яйца. Първото винаги е червено - символ на здраве и пролятата Христова кръв.

Източници: pravoslavieto.com, hera.bg, wikipedia.org