Великомъченик Теодор, родом от град Евхаита, живял в началото на ІV век през времето на императорите Константин и Линикий и се славел в страната със своите добродетели, мъдрост, красота и храброст. Той бил назначен за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море. Теодор мъдро управлявал поверения му град и мнозина, като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра.

Това станало известно на император Линикий, който управлявал източната част на Римската империя, където се намирал град Ираклия. Макар в първите години на царуването си Линикий да издал заедно с Константин няколко указа в полза на християните, в душата си той мразел християните и по-късно строго ги преследвал. Като чул, че Теодор привлича мнозина към Христа, императорът изпратил да го доведат при него в Никодимия. Скривайки своя гняв, Линикий поръчал на пратениците да се отнесат ласкаво с Теодор. Те казали на воеводата: "Дойди в Никодимия при царя. Той те обича, защото много е слушал за твоята храброст и мъдрост и много желае да те види, за да те награди с дарове и почести".

Теодор лесно разбрал коварството и какво го очаква. Той не се страхувал да умре за своята вяра, но искал да приеме мъченичество в своя град, за да може с примера си да утвърди във вярата новопокръстените. Затова той написал писмо на царя и го помолил сам да дойде в Ираклия. Линикий се съгласил. Придружен от дворцови сановници и много войници, той тръгнал за Ираклия, като заповядал да вземат и златните му и сребърни идоли.

Същата тая нощ чудно видение предсказало на Теодор, че е близко времето на неговия подвиг. Във време на молитва изведнъж небесна светлина го осияла и той чул глас да му говори: "Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе!" Теодор разбрал, че скоро ще трябва да страда за името Христово и сърцето му се изпълнило с радост.

На другия ден царят седнал на престол, приготвен за него на площада сред града. Оръженосци и велможи го окръжили. Той се обърнал към Теодор с похвала за мъжеството му, за мъдростта на неговите разпореждания и за реда, който намерил в града. След това той го поканил да принесе жертва на боговете пред народа. Теодор помолил царя да отложи това жертвоприношение с два дни и през туй време да му позволи да вземе идолите при себе си в къщи. Линикий се съгласил: отнесли златните и сребърните истукани в дома на воеводата Теодор, който в същата нощ ги раздробил на части и ги раздал на сиромаси.

След два дена царят събрал отново народа на площада и казал на Теодор: "Мъдри Теодоре, любими наш воеводо, ето настана денят за празненство и жертвоприношение. И тъй, принеси жертва на боговете, та целия народ, като види твоето благочестие, да им служи с по-голямо усърдие!"

Преди Теодор да успее да отговори на царя, един от войниците се приближил до Линикий и му казал:

- Господарю, лъже те воеводата. Аз вчера видях златна глава на един от идолите у един бедняк, който ми каза, че я получил от Теодор.

Царят бил тъй поразен от това известие, че дълго в недоумение мълчал.

- Тоя войник говори истината – казал Теодор. – Аз действително строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти помогнат, когато сами не можаха да се спасят от разрушение?

Теодор свършил мъченичеството си чрез посичане с меч.

Страданията на светия великомъченик и неговата твърда вяра станали причина да приемат християнската вяра много жители на града и много войници.