Еньовден, Яньовден, Св. Иван Бильобер или Летни Иван е един от най-големите летни празници свързан с разцвета на природата.

Този ден е свързан с лятното слънцестоение и се изпълняват различни обредни, магически практики, отражение на култа към слънцето. В някои села хората се къпят в реките преди изгрев слънце. Този обред е със задължителен характер за момите и ергените. В други села майките къпят децата с отвара от събраните билки.

На този ден християнската църква отбелязва рождението на свети Йоан Кръстител.

Отраснал сам в далечна пустиня, той се хранел с пчелен мед и корени. Оцеляването му народът свързва с познаването и брането на билки и се прекланя пред магическото им действие. „Навръх лято”, когато слънцето е най-високо, млади и стари се търкалят за здраве по росни ливади и самодиви омагьосват с вълшебни треви.

Билките набрани рано сутринта, увеличават своята целебна сила. Според народните представи съществуват 77 и половина болести.

Хората вярват и в магическата сила на еньовденската роса. Тази вяра намира своя израз в характерното за празника грабене, мамене на плода от ниви и добитък. Лицето, което извършва магическите действия е жена, която наричат бродница, житомамница.

Произнасяйки заклинания, тя влачи престилка из чужда нива и обира росата, за да я изцеди в своята нива. И както всички знаем, че на всяко действие има равно нему противодействие, така и стопанинът на нивата сам я ожънва срещу празника, в средата или четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана”.

Сутринта всички наблюдават изгрева на слънцето. Вярват, че тогава то играе, върти се, трепти и отива да докара сняг. Символа на слънцето ще открием в малките и големи венци, през които се провираме за здраве; в сключеното хоро около Еньовата буля.