Психологическото благополучие на хората зависи до голяма степен от способността им да се привличат и да взаимодействат успешно, дори само за кратко време.

Известно е, че "огледалното" изражение на лицето и действията на партньор може да увеличи вероятността от развитие на взаимна симпатия. Въпреки това, последните изследвания показват, че привличането на партньорите може да се увеличава и намалява, тъй като техните автономни отговори са несъзнателно „огледални“ и синхронизирани.

Учени от университета в Лайден в Холандия проведоха проучване, публикувано в списание Nature Human Behavior. Авторите поканили 142 непознати по-рано хетеросексуални мъже и жени на възраст между 18 и 38 години на „сляпа среща“ на три фестивала - музикален, художествен и научен. По време на четириминутния разговор всички участници носели пулсомери, устройства за измерване на електрическата активност на кожата и движенията на очите.

17 процента от двойките дори изразили желание да отидат на втора среща с партньора. Установено е, че тези, които оценяват привлекателността на партньора си над другите и са готови да продължат комуникацията, имат синхронизация на физиологичните сигнали – сърдечен ритъм и електрическа активност на кожата. В същото време се оказа, че явните сигнали за симпатия, като усмивка, смях, поглед, не са свързани значително с привличането.

Предполага се, че външните сигнали демонстрират само повърхностно ниво на привличане, докато микросигналите, записани с помощта на инструменти, могат да предадат информация за по-дълбок емоционален резонанс между хората. Все пак остава неизвестно дали подобна синхронизация може да се счита за следствие или причина за възникналата симпатия.

https://naked-science.ru/