Преподобният Теодор е роден в Египет и живял в четвърти век - време на разцвет на православното монашество. Произхождал от семейство, което имало възможност да му даде добро за онова време образование. Освен обичайната грамотност, Теодор изучил християнските науки и особено се задълбочил в изследването на Свещеното Писание.

Определят го като мъж учен, красноречив и силен в Писанията. От младежките си години отишъл и станал послушник в обителта на преподобния Пахомий Велики на остров Тавена, където бил един от любимите негови ученици. Великият подвижник видял в него истинско призвание към монашески живот.

Теодор, укрепен от Божията благодат, с радост понасял всякакви трудове и лишения, и от ден на ден преуспявал по пътя на светостта. Младият монах бил щастлив, че поученията и личните беседи на преподобния старец с него му посочвали верния път към достигане на монашеско съвършенство. Макар да бил все още млад, скоро Теодор бил поставен от Пахомий за учител на останалите монаси. Това не се понравило на някои от братята, но старецът с благост уверил всички, че ще имат голяма полза от познанията на Теодор. Още повече че младият брат, освен с ученост и красноречие, се отличавал и с доброта и голямо смирение. Съумявал да убеди останалите монаси, че познанията помагат на духовния подвиг и че на Бог се служи най-добре със съчетание на разум, чувства и воля.

Не бил лесен монашеският живот на самия Теодор, защото имал някои телесни страдания, но той търпеливо ги понасял и не преставал да върши своя ежедневен подвиг на монах и на духовен наставник. След време преподобният Пахомий се оттеглил в друг от своите манастири, а в Тавена оставил Теодор за свой заместник. Така преподобният ръководил обителта двадесет години след кончината на стареца си Пахомий и се упокоил в 368 г.

Светите преподобни отци, избити в манастира „Св. Сава“
От VІІ век околностите на Йерусалим непрестанно се подлагали на нападения от хищните сарацини. Те не щадели дори мирните отшелнически обители, макар в тях да живеели пустинници, които нямали никакви земни богатства.

Веднъж във време на самото всенощно богослужение срещу Връбница в лаврата „Св. Сава“ дошъл слух, че варварите в голямо множество се готвят да нападнат обителите. Братята решили да не се оттеглят от лаврата, понеже били предадени всецяло на Господа и приживе били умрели за света. Те не се бояли от смърт. Почнали още по-пламенно да се молят, готвейки се да преминат в по-добрия живот.

Действително, на Велики четвъртък сарацините с голяма сила нападнали манастира и веднага убили няколко иноци. Другите пък те събрали в църква и започнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища: „Откупете себе си и църквата си четиристотин жълтици – казвали варварите на светите отци – иначе всички ще бъдете избити!“
– Не проливайте напразно кръвта ни – кротко отговорили иноците. – Толкова злато ние никога не сме имали. Вземете простите ни дрехи. Друго имущество у нас не ще намерите.
Варварите не повярвали на думите на иноците и чрез мъчения искали да узнаят от тях къде са скрити съкровищата им.

Имало в манастира пещера, в която някога се подвизавал св. Сава, основателят на лаврата. Вътре в нея те затворили всички иноци и пред входа на пещерата натрупали сухи клони и запалили голям огън. Иноците се задушили от смрад и дим, а варварите продължавали да ги питат за скритите съкровища, но в отговор чували само молитви към Бога от задушаващите се братя.
Осемнадесет души умрели в пещерата; други били посечени с меч или по друг начин мъчени до смърт. Известни на Църквата са само имената на Йоан, Сергий и Патракий. Паметта на всички тези иноци се празнува на 20 март.