В световната литературна антология на така нареченото „изгубено поколение”, появило се след Първата световна война, Ерих Мария Ремарк е сред най-ярките имена редом с Ърнест Хемингуей и Ричард Олдингтън. Наричат ги така заради трагичния край на героите им. Върли индивидуалисти и мъжкари, те живеят ден за ден, не правят компромиси за пари или слава, сами уреждат обидите или посегателствата над тях и обичат любимите си като средновековни рицари.

Творбите на Ерих Мария Ремарк са пропити с горчивината на войната и с опустошителната сила на любовта. Деликатен, чувствителен и дълбок познавач на човешката душа той не е написал книга, в която да не говори за Германия и германците. Всичките свои романи пише само на немски език, тъй като не може да мисли на друг освен на родния си език.

Омразата към диктатурата на Третия райх преминава като червена нишка през целия живот на писателя. Той винаги е обичал своята родина, но когато през 1954 година, идвайки в Германия за погребението на баща си, му предлагат да подаде „официална молба за връщане в страната”, Ремарк отказва заявявайки, че подобна молба означава само да признае своето незаконно изгнание. Като не спестява и друг коментар: „Възникнало е чудовищно положение – емигрантите продължават да са лишени от гражданство, а доколкото зная, то не е било отнето на нито един от виновниците за масовите убийства”.

Ерих Мария Ремарк е един от най-обичаните автори на 20 век. Неговите романи „На западния фронт нищо ново“, „Триумфалната арка“ „Черният обелиск“ , “ Любов назаем” "Нощ в Лисабон", "Трима другари" и др. утвърждават в историята славата му на „майстор на лирическия натурализъм“.

Да си спомним за големия германски писател с тези негови вдъхновяващи цитати:

Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.

Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.

Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена.

Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.

На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа.

Не е любовта, която опорочава приятелството. Краят му си е край.

Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен.

Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно — тогава човек става лекомислен.

Парите — това е свобода, изкована от злато.

Повърхностни са само хората, които се смятат за дълбокомислени.

Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее.

Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.

Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.

Същото е и с човека - дай му мъничко власт, и ще видиш как той заради нея ще забрави всичко. Това идва от само себе си, защото човек е преди всичко животно, и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина.

Този, който няма дом, е свободен да ходи където си иска.