Политика
Мадарският конник ще бъде отличителният знак на българските евромонети
Мадарският конник ще бъде отличителният знак на българските евромонети
Емблематичният Мадарски конник ще бъде отличителният знак на българските евромонети, предаде БНТ.
Най-разпознаваемият и единствен в Европа скален релеф ще бъде върху реверсната страна на 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента. Досега българските и чуждите туристи у нас държаха в ръцете стотинки с изображението на релефа, но след приемането на България в еврозоната българските евроцентове стават равностойно платежно средство.
Релефът е изсечен върху отвесна скала близо до шуменското село Мадара. За съвременната наука той е открит и описан за първи път през 1872 г. от австрийския археолог Феликс Каниц. Размерите на изображението са 2,6 метра във височина и 3,1 метра ширина. Композицията символизира победата над врага и напомня за триумфалните сцени в античността.
"Това е култова сцена от българското Средновековие, владетелска сцена, така да го кажем, където владетелят, конника пробожда звяра, лъва. В случая, смятат нашите историци, че това е Византия чрез лъва, а конникът, това е българският конник, победна сцена", коментира Юри Йоргов, уредник на музея в НИАР "Мадара".
Мадарският конник беше глобалният символ на България при влизането ни в Европейския съюз, сега отново е избран да представя страната ни пред 350 милиона европейски граждани. Община Шумен вече започна рекламна кампания за популяризиране на природните, културни и исторически забележителности. До дни ще бъде готов видеоклипът, който представя Мадарския конник и тракийските светилища около него.
"Освен това предвиждаме редица други инициативи като поставяне на информационни табели, информационни кампани. Мадара кандидатства за етикет за село, което е подходящо за развитие на селския туризъм. Поставянето на Мадарския конник на евромонетите ще подпомогне този процес", каза Даниела Русева, заместник-кмет на Шумен.
Хората също се включват в популяризиране на Мадарския конник. С обектив в ръка, в определен период от готината пред него застава и фотографът Иван Иванов.
"Трябва да се дебне специално осветление, което обикновено се случва юни-юли месец. По обяд идвам, когато слънцето близва скалата странично, да може да се очертае дълбокият релеф".
Мадарският конник е сред най-популярните туристически дестинации в региона, годишно се посещава от над 50 000 туристи. Освен чудесните си впечатления от релефа и природата около него, туристите могат да си вземат и колекционерска монета с изобразени Мадарския конник и герба на България.
Най-разпознаваемият и единствен в Европа скален релеф ще бъде върху реверсната страна на 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента. Досега българските и чуждите туристи у нас държаха в ръцете стотинки с изображението на релефа, но след приемането на България в еврозоната българските евроцентове стават равностойно платежно средство.
Релефът е изсечен върху отвесна скала близо до шуменското село Мадара. За съвременната наука той е открит и описан за първи път през 1872 г. от австрийския археолог Феликс Каниц. Размерите на изображението са 2,6 метра във височина и 3,1 метра ширина. Композицията символизира победата над врага и напомня за триумфалните сцени в античността.
"Това е култова сцена от българското Средновековие, владетелска сцена, така да го кажем, където владетелят, конника пробожда звяра, лъва. В случая, смятат нашите историци, че това е Византия чрез лъва, а конникът, това е българският конник, победна сцена", коментира Юри Йоргов, уредник на музея в НИАР "Мадара".
Мадарският конник беше глобалният символ на България при влизането ни в Европейския съюз, сега отново е избран да представя страната ни пред 350 милиона европейски граждани. Община Шумен вече започна рекламна кампания за популяризиране на природните, културни и исторически забележителности. До дни ще бъде готов видеоклипът, който представя Мадарския конник и тракийските светилища около него.
"Освен това предвиждаме редица други инициативи като поставяне на информационни табели, информационни кампани. Мадара кандидатства за етикет за село, което е подходящо за развитие на селския туризъм. Поставянето на Мадарския конник на евромонетите ще подпомогне този процес", каза Даниела Русева, заместник-кмет на Шумен.
Хората също се включват в популяризиране на Мадарския конник. С обектив в ръка, в определен период от готината пред него застава и фотографът Иван Иванов.
"Трябва да се дебне специално осветление, което обикновено се случва юни-юли месец. По обяд идвам, когато слънцето близва скалата странично, да може да се очертае дълбокият релеф".
Мадарският конник е сред най-популярните туристически дестинации в региона, годишно се посещава от над 50 000 туристи. Освен чудесните си впечатления от релефа и природата около него, туристите могат да си вземат и колекционерска монета с изобразени Мадарския конник и герба на България.
Comments
comments powered by Disqus