Мадабската карта е мозаична карта на пода на православната църква Свети Георги в град Мадаба (Йордания). Създадена е от византийски творци през 6 век и представлява най-древната карта на Близкия изток и Светите земи.

Благодарение на внимателен анализ на най-старата оцеляла карта на Светата земя в света, археолози успешно идентифицираха местоположението на Тараис, отдавна изгубено византийско селище, изобразено на известната мозаечна карта.

Забележителната находка предоставя безпрецедентна представа за ранните християнски общности и търговски връзки в древната Света земя, демонстрирайки как историческите карти могат да насочват съвременните археологически открития.

Откритието е ръководено от Мусалам Р. Ал-Равахне от университета Мутах,провел обширно теренно проучване между 2021 и 2024 г. в провинция Карак, близо до съвременното село Ал-Ирак, съобщава списание Archaeology. Откритието е станало възможно

Разкопките разкриха останките на византийска църква тип базилика с фрагменти от сложни мозаечни подове, правоъгълна каменна врата и прагови камъни, типични за други византийски религиозни сгради в региона. Значението на Тараис върху древната карта и откриването на тази впечатляваща църковна сграда предполагат, че той е бил свещено място за поклонение и важен търговски център.

Стратегическото местоположение на Тараис между Моавското плато и югоизточния край на Мъртво море го поставя на важни търговски пътища. Тази двойна религиозно-търговска роля прави селището значима общност през византийската епоха, обслужваща пътешественици, поклонници и търговци, които се ориентират в трудния пустинен пейзаж.

Археологически доказателства сочат, че Тараис е съществувал като забележително самодостатъчна общност. Разкопки са разкрили преса за маслини, преса за вино и водна мелница, което показва сложни земеделски и хранително-вкусови процеси, които са изхранвали както жителите, така и пътниците. Тези находки рисуват картина на процъфтяващо византийско селище, което е съчетавало религиозен плам с икономически просперитет.

Откриването на гръцки и латински надписи върху погребални надписи, датиращи от V до VII век сл. Хр., предоставя преки доказателства за съществуването на християнска общност в Тараис. Ал-Равахне отбелязва, че тези надписи „може да съдържат християнски изображения и препратки“, потвърждавайки наличието на значително християнско население в това отдалечено пустинно място по време на разцвета на Византийската империя.

Преоткриването на Тараис демонстрира изключителната точност и трайната стойност на мозайката от Мадаба, която изобразява 157 обекта в древната Света земя. Създадена в средата на VI век, тази забележителна подова мозайка е служила като безценен пътеводител за археолозите, търсещи изгубени селища, споменати в исторически текстове. Успехът с намирането на Тараис потвърждава достоверността на картата и предполага, че много други от „изгубените“ градове, изобразени на нея, все още може да бъдат открити.

Археологически доказателства сочат, че Тараис е бил изоставен до 7-ми век сл. Хр., вероятно поради комбинация от природни и политически фактори, включително земетресения, изменение на климата и прехода от византийско към ислямско управление в региона. Това изоставяне, макар и да бележи края на активното заселване, се оказва щастливо за съвременните археолози, тъй като руините са до голяма степен непокътнати под защитен слой от седименти.

Успешното откритие на Тараис показва продължаващата актуалност на древните източници в съвременната археология. Като едно от местата, заемащи видно място на най-старата запазена карта на Светата земя, Тараис сега служи като осезаема връзка между византийския свят, изобразен в тази забележителна мозайка, и нашето съвременно разбиране за раннохристиянските общности в Близкия изток.

Източник: planet-today