Мащабно изследване за първи път документира скритите опасности на екстремните жеги за сърцето
Горещините през лятото не са просто неудобство, а сериозен здравен риск – особено през нощта. Това показват резултатите от мащабно проучване, проведено от екип на Клиниката по кардиология към Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“. Данните са събрани в рамките на десет години и обхващат над 7400 случая на остър коронарен синдром, съобщават от лечебното заведение.

Изследването сочи, че нощните температури играят значително по-важна роля за сърдечното здраве, отколкото се е смятало досега. Когато минималната нощна температура е над 18 градуса по Целзий, рискът от инфаркт се увеличава 3,7 пъти – стойност, която надвишава значително влиянието на дневните горещини.

Особено тревожна е и трайността на ефекта – повишеният риск се задържа до седем дни след температурните екстремуми, достигайки пик на третия ден след гореща вълна (88%) и седмия ден след студено време (33%).

Изследователите от „Пирогов“ откриват и интересни възрастови различия – докато възрастните хора над 75 години са най-уязвими при студено време, младите под 55 години изненадващо показват най-висок риск от инфаркт при горещини – ръст от 37%.

Началникът на Отделението по инвазивна кардиология в „Пирогов“ д-р Иван Мартинов посочва, че тези резултати трябва да доведат до промяна в здравните политики и системите за ранно предупреждение. „Фокусът трябва да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми и наблюдението на рисковите групи в седмицата след гореща или студена вълна,“ подчертава той.

Изследването отделя внимание и на феномена „градски топлинен остров“ (Urban Heat Island – UHI), при който градските райони задържат значително повече топлина през нощта в сравнение със селските. Това се дължи на изобилието от асфалт и бетон, липсата на растителност и отделянето на допълнителна топлина от човешка дейност.

Според анализа, в последните пет години броят на така наречените „тропични нощи“ (Tmin > 20°С) се е увеличил значително в София, особено в централните части на града. Минималните температури през лятото са се повишили с около 2 градуса за десетилетие – по-бързо от средните климатични промени.

Този постоянен нощен топлинен стрес натоварва тежко сърдечно-съдовата система, особено при възрастни и хора с хронични заболявания. Рискът от инфаркт, инсулт, дехидратация, топлинен удар, нарушения на съня и хронична умора се увеличава значително.

Само за периода 18 - 24 юли, в Центъра за спешна медицинска помощ – София са постъпили 92 сигнала, свързани с високите температури, съобщават от БТА.

На фона на тези данни, Министерството на околната среда и водите призова търговските обекти и организации да осигурят вода и сенчести места за своите служители и клиенти, както и да ограничат физическата дейност през най-горещите часове. От Министерството на здравеопазването също предупредиха, че през летните месеци зачестяват случаите на хранителни интоксикации, като най-честите симптоми са стомашни болки, повръщане и диария.