Бизнес
90 милиарда лежат в депозити, а малцина българи инвестират
90 милиарда лежат в депозити, а малцина българи инвестират
Над 93 милиарда лева са натрупани в банковите депозити на българските домакинства, но тези пари не носят доходи заради нулевите лихви и се обезценяват от инфлацията. Въпреки това само 8% от българите се решават да инвестират, докато европейската средна е 24%, показват данни от социологическо проучване на агенция "Тренд".
Причината за тази консервативна нагласа лежи в българската психология и горчивия исторически опит от банкови кризи и финансови пирамиди през 90-те години на миналия век. Традиционно българинът винаги е бил "оцеляващ", разплащал се е със злато и земи, а ако е спестявал - криел е парите в тайници и ги е закопавал в двора.
Днес 40-60-годишните са основните спестители в България. Те наследиха недоверието от родителите си, които преживяха хиперинфлацията от 90-те години, фалирането на голяма част от банковата система и финансовите пирамиди, в които "изгоряха" парите на стотици хиляди българи.
Младите поколения са се превърнали в потребители на кредити. Статистиката на Камарата на частните съдебни изпълнители показва, че над 120 хиляди младежи имат просрочени задължения и са стигнали до процедура на принудително изпълнение.
Много работещи младежи под 30 години са изтеглили няколко кредита, като по-голямата част от заплатата им отива за изплащането им. Тази тенденция, отчетлива в САЩ, започва да се наблюдава и в България.
Депозитът в банка остава най-масовата форма на спестяване у нас - цели 83% според "Тренд". Българите вярват на стабилните финансови институции и предпочитат да си държат парите там, дори да не им носят нищо, вместо да инвестират и евентуално да загубят средствата си.
В последните години на 100 лева в банка реално остават около 70 лева заради обезценяването от инфлацията, но хората предпочитат тази сигурност пред риска от инвестиции.
Инвестиционните възможности остават неизползвани
Само 8% от българите инвестират, въпреки че днес инвестирането става все по-лесно и достъпно. Може да се инвестира дори с 50 лева в индексни фондове или акции - нещо невъзможно преди години. Достъпът до информация също е неограничен благодарение на интернет технологиите.
Българите традиционно купуваме апартаменти, земя, чужда валута, а само 5% избират инвестиционното злато. Жилищната собственост обаче не носи средства - статистиката показва, че по-голямата част от закупените апартаменти стоят празни и не са на пазара.
Експертите предупреждават, че България може да тръгне по пътя на западните общества - все повече хора ще спестяват по-малко и ще живеят назаем. Темповете на растеж на кредитирането ще се увеличават и страната рискува да се превърне в нация от крайни консуматори без спестявания и с още по-малко пари за инвестиране.
Според анализа всеки 100 лева, които държим в банка, са се обезценили с над 30 процента през последните години заради инфлацията. При това положение депозитите ще започнат да намаляват, както се случи по време на пандемията, когато влоговете до 5000 лева рязко намаляха.
Причината за тази консервативна нагласа лежи в българската психология и горчивия исторически опит от банкови кризи и финансови пирамиди през 90-те години на миналия век. Традиционно българинът винаги е бил "оцеляващ", разплащал се е със злато и земи, а ако е спестявал - криел е парите в тайници и ги е закопавал в двора.
Днес 40-60-годишните са основните спестители в България. Те наследиха недоверието от родителите си, които преживяха хиперинфлацията от 90-те години, фалирането на голяма част от банковата система и финансовите пирамиди, в които "изгоряха" парите на стотици хиляди българи.
Младите поколения са се превърнали в потребители на кредити. Статистиката на Камарата на частните съдебни изпълнители показва, че над 120 хиляди младежи имат просрочени задължения и са стигнали до процедура на принудително изпълнение.
Много работещи младежи под 30 години са изтеглили няколко кредита, като по-голямата част от заплатата им отива за изплащането им. Тази тенденция, отчетлива в САЩ, започва да се наблюдава и в България.
Депозитът в банка остава най-масовата форма на спестяване у нас - цели 83% според "Тренд". Българите вярват на стабилните финансови институции и предпочитат да си държат парите там, дори да не им носят нищо, вместо да инвестират и евентуално да загубят средствата си.
В последните години на 100 лева в банка реално остават около 70 лева заради обезценяването от инфлацията, но хората предпочитат тази сигурност пред риска от инвестиции.
Инвестиционните възможности остават неизползвани
Само 8% от българите инвестират, въпреки че днес инвестирането става все по-лесно и достъпно. Може да се инвестира дори с 50 лева в индексни фондове или акции - нещо невъзможно преди години. Достъпът до информация също е неограничен благодарение на интернет технологиите.
Българите традиционно купуваме апартаменти, земя, чужда валута, а само 5% избират инвестиционното злато. Жилищната собственост обаче не носи средства - статистиката показва, че по-голямата част от закупените апартаменти стоят празни и не са на пазара.
Експертите предупреждават, че България може да тръгне по пътя на западните общества - все повече хора ще спестяват по-малко и ще живеят назаем. Темповете на растеж на кредитирането ще се увеличават и страната рискува да се превърне в нация от крайни консуматори без спестявания и с още по-малко пари за инвестиране.
Според анализа всеки 100 лева, които държим в банка, са се обезценили с над 30 процента през последните години заради инфлацията. При това положение депозитите ще започнат да намаляват, както се случи по време на пандемията, когато влоговете до 5000 лева рязко намаляха.













Comments
comments powered by Disqus