Последните археологически разкопки в Помпей разкриха данни, които променят разбирането за съдбата на града след катастрофалното изригване на Везувий през 79 г. сл. Хр. Както са установили изследователите, разрушеният град не е бил напълно изоставен веднага след трагедията.

Въпреки мащаба на разрушенията и смъртта на значителна част от населението, някои от оцелелите се завърнали в руините и продължили да живеят там. Кои били тези хора и защо решили да останат в град, който не притежавал обичайната инфраструктура? Какъв бил животът в Помпей през този период? И кога районът окончателно престанал да бъде място за обитаване?

Археолозите предполагат, че нови жители са се присъединили към останалите жители, търсейки възможност да се заселят в района, надявайки се да намерят ценности сред останките на предишните обитатели. Животът се възобновил на горните етажи на къщите, а приземните етажи започнали да се използват като мазета с пещи и мелници. Подобни промени показват образуването на неформално селище с минимални удобствасъобщава Science Alert

Проучванията показват, че до 5-ти век сл. Хр. районът е бил напълно изоставен. Имало е и по-ранни признаци на повторно заселване, но тъй като изследователите са били толкова фокусирани върху оцелелите стенописи и сгради, те често са оставали незабелязани или недокументирани.

Вулканичната пепел, която е покрила Помпей, е запазила града в уникално състояние, включително къщи, обществени сгради и предмети от бита. Днес Помпей обхваща площ от около 22 хектара, една трета от които все още е покрита с пепел. Този археологически обект, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, е втората най-популярна туристическа дестинация в Италия след Колизеума.

Разкопките продължават, а новите находки помагат да се разбере по-добре как се е променил животът в Помпей след изригването и защо градът не е изчезнал от паметта и историята веднага след бедствието.