Археолозите откриха едно от най-значимите открития в българската история - църквата на свети Теодосий Търновски край село Самоводене.

Храмът е построен с личното участие на цар Иван Александър през 14-ти век и е бил украсен с над 140 керамични елемента в стила на несебърските църкви.

"Преди две години тук беше една гъста гора, в която не се виждаше нищо, с изключение на един сегмент от камъни", разказва проф. Хитко Вачев, ръководител на археологическите разкопки. Мечтата му отдавна била да установи къде точно се намира манастирът, в който е пребивавал свети Теодосий Търновски.

Храмът е единственият, който е построен точно според описанието в житието на светеца. Житието е писано от вселенския патриарх Калист, който лично е познавал Теодосий Търновски. В него се разказва как цар Иван Александър след църковните събори, където Теодосий е главен обвинител срещу еретиците, отказва да пусне светеца далеч от столицата.

Царят лично носел пясък от реката
Най-удивителният детайл от житието е, че царят лично е носил пясък за строежа от близката река на три поприща разстояние - 555 метра. Археолозите измерили разстоянието от река Янтра до църквата и то се оказало точно 562 метра.

"Какво повече от благодарност - той е наистина църковен интелектуалец", коментира проф. Вачев връзката между цар Иван Александър и Теодосий Търновски.

Църквата е с несебърска красота
Храмът е бил изключително богато украсен. Над 140 керамични елемента са украсявали фасадите, създавайки гирлянди от разноцветни тухлени панички. Стенописите са изпълнени в модерната за времето техника ел фреско в стилистиката на палеологовата живопис.

"Стенописите са от средата на 14 век. Това синьо, което символизира небето и вероятно нимбовете на светците, които са били от злато, е било блестящо", описва проф. Вачев останките от рухналия свод.

Мраморни колони от Никополис ад Иструм

Пред входа още стоят мраморните колони, взети от величествения Никополис ад Иструм. Парчета стъкло подсказват, че е имало цветни витражи, а островърхите тухли показват корниз от "вълчи зъби".

Църквата е била висока повече от шест метра - голяма за стандартите на Второто българско царство, където храмовете са били по-малки и интимни.

Археолозите с голяма вероятност определят патрона на църквата като свети Николай Чудотворец. Три следи се пресичат: Теодосий Търновски е започнал монашеския си път в манастир "Николай Чудотворец", Шкорпил е записал същото име по показания на местните жители, а ориентацията на храма отговаря на честването на лятния свети Николай на 9 май.

Житието говори не само за църква, но и за цял манастир. Според проф. Вачев той със сигурност е съществувал, но е съсипан в ново време за изграждане на съоръжения за петролен резерв.

"Без някой да се е съобразявал, с булдозер той е наринат върху архитектурните останки", възмущава се археологът.

Теодосий Търновски е живеел в скална килия край манастира - нещо обичайно за исихастите. В България обаче исихазмът е имал специфика - насочен към книжовна дейност, защото за патриарх Евтимий словото е било много важно за връщането към корените на православието.

Археолозите планират църквата на свети Теодосий Търновски да стане достъпна за хората и не са загубили надежда да се върнат за проучване на манастира - той би бил първият исихаски манастир на България./ БНТ