Въпреки че се смята, че Великденският остров е бил открит и заселен за първи път от полинезийци (вероятно от Маркизките острови северно от Таити) около 300 г. сл. Хр., повечето археолози смятат, че периодът, през който статуите (моаи) са били създадени и преместени, е между 1100 и 1680 г. сл. Хр. Това се основава на радиовъглеродно датиране на дърво, кости и черупки, открити в статуите и кариерата Рано Рараку. Дълбочината на тези предмети обаче е неизвестна; те може да са пристигнали там много по-късно от самите статуи.

Загадките на статуите

От 887-те регистрирани статуи с различни размери, повечето все още се намират близо до кариерата. Много от тях са наклонени или преобърнати, често заровени под няколко метра „алувиална почва“. Откъде е дошла тази почва е голяма загадка, тъй като кариерата е отвесна скална стена с минимално количество почва. Може би е била донесена от цунами?

През 2011 г., когато археолозите разкопаха напълно един от моаите, те бяха изненадани да открият, че статуите имат масивни тела, заровени под земята. Това накара мнозина да се замислят: Наистина ли са на 400 години (както е общоприето) или са много по-стари?

Ронгоронго писменост

Мистериозната писменост на Великденския остров, която включва пиктограми и геометрични фигури (често с изображение на „човек-птица“), все още не е дешифрирана. Тя е написана с бустрофедон, метод на писане, при който редовете се редуват (отляво надясно, след това отдясно наляво). Подобен метод е бил използван в древногръцката, етруската, хетската и вероятно в писмеността от долината на Инд (Мохенджо-Даро).

Френският мисионер Йожен Ейро открива през 1864 г., че някои от местните благородници все още могат да четат текстовете, но знанията им бързо се губят. Според последния пазител на традицията, писмеността ронгоронго е създадена от „първа раса“, която е оставила следи само в Азия – може би е говорил за цивилизацията на долината на Инд.

Как са били преместени моаите?

Теория за валяците и шейните: Проблемът е, че островът е изключително скалист и търкалянето на трупи с многотонни статуи би било невъзможно.

Теория за „ходещите“ статуи: Чешкият инженер Павел и Тур Хейердал експериментално потвърдиха, че с помощта на въжета може да се „ходи“ по статуя, като се накланя от едната страна на другата. Този метод обаче е изключително бавен.

Местните легенди твърдят, че „статуите са ходили сами“, но как се е случило това със статуи с височина 9-12 метра (30-40 фута) и тегло 20-40 тона, остава загадка. Забележително е, че статуите са били напълно завършени в кариерата (включително резбата на гърбовете им), преди да бъдат преместени.

Връзка с Южна Америка

Стената Винапу показва мегалитна зидария, идентична със структурите на Куско, Мачу Пикчу и Саксайуаман в Перу. Техниката на многоъгълна зидария със заоблени ръбове и блокове тип „възглавници“ се счита за прединковска и датира от хиляди години пр.н.е. Растежът на лишеи по стените Винапу също показва тяхната голяма възраст.

Бедствия в историята на острова

Има три основни версии:

Островът е оцелял връх на потънал континент (катастрофа преди ~10 000 години).

База на древни мореплаватели (ок. 3000 г. пр.н.е.), разрушена от катаклизъм през 2000-1000 г. пр.н.е.

Полинезийска колонизация (около 300 г. сл. Хр.) и цунамито от 900-1200 г. сл. Хр., което е погребало статуите.

Усещането за невероятна древност на острова, сходството на ронгоронго с писмеността от долината на Инд и мегалитната технология, отвъд възможностите на полинезийците, сочат към по-сложна история. Островът може да е преживял множество катастрофи, както природни, така и причинени от човека./earth-chronicles