Един въпрос в “Стани богат” ме провокира да потърся информация за Вариан Фрай, американския журналист, който в началото на Втората световна война доброволно се отправя към френския пристанищен град Марсилия, за да помогне за репатрирането на представители на културния елит на континента, много от които са преследвани от нацистите като дисиденти или защото са евреи.

Марсилия е последното свободно пристанище в Европа и крайната дестинация за бежанците, които отчаяно се опитват да намерят ново място за живот на свобода.

Когато пристига в града на 15 август 1940 г., Фрай има 3 000 долара в банкноти, залепени на крака му, и списък с 200 художници, писатели и интелектуалци, които са в черния списък на Гестапо и полицията на Виши. Малко повече от година по-късно, когато е принуден да напусне града, той е организирал забележително бягство, което е спасило около 2000 души. Сред тях са някои от най-влиятелните артистични фигури в Европа: Марк Шагал, Марсел Дюшан, Ремедиос Варо, Макс Ернст, Хана Аренд, Жак Липчиц, Вилфредо Лам и много други.

През 2023 г. излиза минисериалът "Трансатлантик", който предлага силно измислена версия на операцията на Фрай, базирана на романа "Портфейлът на полета" от Джули Орингер. Фрай присъства в сянка в сериала, а герои като Мери Джейн Голд - богата наследница, авантюристка и светска дама, която помага на Фрай, изиграна от Джилиан Джейкъбс - заемат по-централна роля в разказа.

Въпреки че в сериала Фрай, изигран от Кори Майкъл Смит, е показан като книжен и ненатрапчив учен, в реалния живот той е бил естествен бунтар. Роден е в Ню Йорк през 1907 г. и е отгледан в Ню Джърси от протестантско семейство с либерални ценности. Постоянно дразни учителите си в няколкото пансиона, които посещава, а по-късно за кратко е изключен от Харвард.

Фрай е поклонник на класиката, но също така е завладян от интелектуалния блясък и сложността на модернистичната култура - любими са му Джеймс Джойс и Т. С. Елиът. Едно пътуване до Германия през 1935 г. променя разбирането му за политиката и човешкия характер. Той става пряк свидетел на ужасяващото насилие, упражнявано от фашистките главорези - улични боеве, сплашване, а веднъж един щурмовак пред него пробожда с нож човек в ръката и го приковава на масата в кафене.

Фрай чува слухове за намеренията на нацистите да ликвидират дисидентите в държавата и да малтретират еврейското ѝ население. Преживяването насочва вродената бунтарска нагласа на Фрай към яростна омраза към нацизма и всичко, което той представлява.

На 25 юни 1940 г., след падането на Франция под властта на нацистите, Фрай се присъединява към 200 музейни куратори, художници, журналисти и еврейски бежанци на среща в хотел Commodore в Ню Йорк. Същия следобед се ражда Комитетът за спешно спасяване. Целта му е да помага на всички, които са преследвани от нацистите, включително европейските художници, философи или писатели (както евреи, така и неевреи). Фрай доброволно заминава за Европа и става агент на ERC във Вишистка Франция.

Той лети до Лисабон и пътува с влакове до Марсилия, където си създава офис в Hôtel Splendide, с изглед към пристанището на града. Фрай веднага започва да създава мрежа от съюзници, които могат да помогнат в плановете за бягство, да фалшифицират документи и да обменят пари на черния пазар.

Фрай става известен сред нелегалната мрежа от бежанци във Франция и скоро е затрупан с молби за помощ за репатриране. Получава по 25 писма на ден, а телефонът му звъни непрекъснато. Един обикновен ден можел да включва до 120 разговори с молители за спасение. Освен това е притиснат между враждебната полиция на Виши, която постоянно го преследва в Марсилия, и раздразнителния Държавен департамент на САЩ, който в този момент се стреми да държи САЩ настрана от войната и смята работата на Фрай за незаконна и заплаха за техния неутралитет.

Фрай е воден от политически убеждения и от любовта си към изкуството. Но той помага и на всякакви преследвани малцинства - антинацисти, активисти, писатели и интелектуалци, които публично се противопоставят на политиката на Хитлер, и дори на британски войници, блокирани във Франция. Комитетът за спешно спасяване е все по-разочарован от постоянно разширяващия се списък с бежанци на Фрай и отношенията им се влошават.

Но Фрай продължава мисията си. Опасността и високите залози на операцията му доставят истинско удовлетворение, от което е трудно да се откаже. "Истината е, че тази работа ми харесва повече от всяка друга, която съм имал през живота си", пише той на съпругата си.

Фрай и екипът му наемат вила - Ер Бел - в покрайнините на Марсилия, която е оборудвана със стени с фрески, антични камини и роял. Тук отсядат много художници, докато Фрай работи по техните изходни визи и възможности за транспорт. Временно тя става дом на група художници сюрреалисти, които зашеметяват Фрай с въображаемите си дискусии, открити любовни връзки и странни игри.

Сред художниците и интелектуалците, пребивавали там, са титанични фигури в изкуството като роденият в Германия художник Макс Ернст, кубинският художник Вифредо Лам, испанският художник Ремедиос Варо и френският баща на сюрреализма Андре Бретон. Всички те се нуждаят от изходни визи, писмени декларации, които да успокоят имиграционните власти на САЩ, и билети за транспорт - лабиринт от бюрокрация, който Фрай и екипът му преодоляват, за да осигурят безопасното им придвижване от Европа.

След завръщането си в САЩ той е дълго време под наблюдението на ФБР и е избягван от своите бивши колеги журналисти и приятели. Работи като учител по латински, а малко преди да почине става кавалер на ордена на Почетния легион, връчен му от Франция.

Вариант Фрай умира през 1967 г, едва на 60 години.