Седемте чудеса на древния свят са списък с най-великите творения на човечеството и само едно от тях е унищожено не от човека, а от силите на природата.

Величественият Колос Родоски, бронзов гигант, олицетворяващ силата и независимостта на остров Родос, е стоял само половин век и след това е изчезнал безследно. Съдбата му е обвита в мистерия, а търсенето на останките му продължава и до днес.

Историята на Колоса започва не с триумф, а с отчаяние. През 305 г. пр.н.е. могъщият пълководец Димитрий I Полиоркет обсажда Родос. Островитяните обаче проявяват невероятна сила на духа и защитават града си. В чест на победата и в знак на благодарност към своя божествен покровител Хелиос (богът на Слънцето), те решават да издигнат статуя с безпрецедентни размери.

Строежът е поверен на скулптора Харес, ученик на легендарния Лизип. Работата е продължила 12 години (от 292 до 280 г. пр.н.е.) и е изисквала невероятни ресурси. Рамката на гиганта, висок 33 метра (което е сравнимо с 12-етажна сграда), е била направена от желязо и камък и покрита с бронзови листове. За целта са били разтопени стотици заловени оръжия, изоставени от армията на Димитрий. Според легендата статуята е била толкова голяма, че кораби са плавали между краката ѝ, въпреки че съвременните историци смятат това за художествено преувеличение - най-вероятно Колосът е стоял в класическа поза на масивен мраморен пиедестал на входа на пристанището.

Голямото падение: Земетресение, а не римляните
Популярната теория, че статуята е била унищожена от римляните, е историческа грешка. Родос е превзет от Рим едва през 164 г. пр.н.е., много години след изчезването на Колоса.

Истинската причина за гибелта на чудото е мощно земетресение през 226 г. пр.н.е. Катастрофата опустошава острова. Статуята, най-високата структура в Родос, не може да издържи на трусовете. Коленете на гиганта са най-уязвими. Колосът се срутва, разпадайки се на няколко гигантски парчета.

Главната мистерия: Къде отиват отломките?
Тук започва основната мистерия. Огромната купчина бронз и желязо лежала на земята почти 900 години, превръщайки се в легендарна забележителност. Древните писатели, включително Плиний Стари, отбелязват, че дори след поражението си Колосът вдъхвал страхопочитание. Мнозина идвали на Родос само за да прегърнат пръста му, който две ръце не можели да обхванат.

През 654 г. сл. Хр. островът е превзет от арабите под командването на военачалника Муавия I. Според най-известната и драматична версия, именно арабите решили да се отърват от „езическия идол“ и да спечелят от него. Те демонтирали останките от статуята и продали бронза на сирийски търговец. Необходим е бил керван от 900 камили, за да се изнесе огромното количество метал.

Тази красива история обаче има и слабо място: претопяването на такава масивна структура на място би било изключително трудна задача за 7-ми век. Археолозите не са открили следи от големи топилни пещи от този период в района около пристанището.

Съществува и алтернативна, по-малко популярна версия: отломките може би са били постепенно откраднати за сувенири и строителни материали от самите жители на Родос през следващите векове.

Наследство, което все още се търси
Въпреки мащаба на бедствието и последвалото плячкосване, част от основата на статуята може да е оцеляла. Предложени са проекти за търсене на останките на Колоса на дъното на пристанището Мандраки, но нито една сериозна подводна експедиция не е открила убедителни доказателства, пише earth-chronicles.

Днес единствените напомняния за великия бронзов гигант са древни описания, изображения върху монети и символичното му изображение - вдъхновяващ символ на величието и крехкостта дори на най-грандиозните човешки творения пред лицето на времето и стихиите.