Александрия, град, основан от Александър Велики през 332–331 г. пр.н.е., е била известна не само с положението и най-голямото пристанище в Средиземно море, но и с прочутата си библиотека. Александрийската библиотека, основана в началото на 3 век пр.н.е., е била смятана за истинска съкровищница на древни знания.

Историята на Александрийската библиотека е пълна с тайни и мистерии. Според различни източници, тя е съхранявала между 100 000 и един милион ръкописа. Въпреки пожарите и варварството на фанатиците, библиотеката оцелява повече от хиляда години! Въпреки това, през 7 век сл. Хр. арабите пристигат и завършват унищожението ѝ. Дълго време историците вярват, че това безценно съкровище на древни знания е безвъзвратно изгубено, но постепенно исторически документи, които очевидно някога са принадлежали на библиотеката, започват да се появяват в различни страни от Европа и Азия.

Пазителите на Александрийската библиотека, образовани мъже от своето време, не можели да не видят заплахата за съкровищницата си от религиозни фанатици. И затова взели мерки за спасяване на ръкописите. Без знанието на владетелите, кастата на пазителите, с помощта на многобройни писари, направила копия на най-важните исторически документи, изпращайки оригиналите в други страни. Според някои сведения, някои ръкописи дори се озовали в манастирски библиотеки в Тибет.

Ечмиадзин, резиденцията на главата на Арменската църква, се превръща в един от центровете за съхранение на древни ръкописи. В Армения е създаден център за съхранение на древни свитъци - Матенадаран. През 1920 г. Матенадаранът е обявен за национално съкровище. През 1939 г. хранилището е преместено в Ереван и се помещава в специално построена сграда. По това време за отговорник за транспортирането на ръкописи от резиденцията на Католикоса е назначен младият историк Виктор Арутюнян.

Дневникът на Виктор, който той водил по това време, споменава за невероятно откритие. Докато преглеждал свитъците, той открил карта на повърхността на Марс. Това било изумително, тъй като дори Галилей не успял да види луните на Марс с телескопа си. Картата изобразявала кръг с една-единствена луна. Смаян от това откритие, Виктор скрил картата с надеждата да я покаже на учителя си след завръщането си. След като обаче изпратил картата на Арменската академия на науките, той отишъл на фронта и бил изчезнал. След войната не била публикувана никаква информация за изумителната карта или ръкописа, от който е взета.

Мистерията на картата на Марс остава неразгадана и до днес. Това загадъчно откритие предполага, че древните цивилизации може да са притежавали знания отвъд нашето разбиране. Кой е създал тази карта и кога? Отговорът на този въпрос остава неизвестен./ earth-chronicles.