Бизнес
България е в топ 3 по производство на шафран в света
България е в топ 3 по производство на шафран в света
България се нарежда сред водещите производители на висококачествен шафран в света. Това показват резултатите от международни лабораторни тестове, които класират родния продукт сред трите най-добри по аромат, чистота и лечебни свойства.
Подправката, известна още като „червено злато“, се добива изцяло ръчно и изисква огромен труд – за събирането на един грам са нужни над 200 цветчета от минзухар. Всеки грам от тази ценна суровина се продава на цена от над 30 лева.
„Да, шафранът е много ценен. Той е истинското червено злато“, споделя по NOVA Антонио Бонев, председател на Сдружение „Шафранопроизводители“. Заедно със съпругата си Румяна, те са сред едва 49-те активни производители в страната. Годишното производство на шафран в България възлиза на около 30 килограма – количество, което е скромно, но със забележително качество.
Процесът на обработка е традиционен и напомня на отминали времена, когато семействата се събирали заедно, за да извършват ръчни дейности. Всяка есен, семейство Боневи почиства и суши шафрановите близълца при ниска температура, за да се запази характерният аромат и лечебна сила на подправката.
„Първо искаме българите да имат възможност да се докоснат до червеното злато, да го опитат и да усетят неговите качества като билка и подправка. След това ще мислим за износ“, подчертава Антонио Бонев.
Освен че придава изключителен вкус на ястията, шафранът има и множество ползи за здравето. „Той е антибактериален, аналгетичен, действа като адаптоген – където е нужен, там помага на организма“, допълва Бонев.
В кулинарията, шафранът е високо ценен – само един грам е достатъчен за над 140 чаши чай или няколко ястия. Все повече кулинарни академии и шеф-готвачи използват български шафран в своите рецепти, а производителите не крият, че подправката е символ на любов.
С признанието за качеството на своя шафран, България се нарежда до традиционните лидери като Иран и Испания – страни с вековна история в отглеждането на тази изключителна подправка. Въпреки ограничените количества, родното „червено злато“ все по-често намира място на световната кулинарна сцена./NOVA
Подправката, известна още като „червено злато“, се добива изцяло ръчно и изисква огромен труд – за събирането на един грам са нужни над 200 цветчета от минзухар. Всеки грам от тази ценна суровина се продава на цена от над 30 лева.
„Да, шафранът е много ценен. Той е истинското червено злато“, споделя по NOVA Антонио Бонев, председател на Сдружение „Шафранопроизводители“. Заедно със съпругата си Румяна, те са сред едва 49-те активни производители в страната. Годишното производство на шафран в България възлиза на около 30 килограма – количество, което е скромно, но със забележително качество.
Процесът на обработка е традиционен и напомня на отминали времена, когато семействата се събирали заедно, за да извършват ръчни дейности. Всяка есен, семейство Боневи почиства и суши шафрановите близълца при ниска температура, за да се запази характерният аромат и лечебна сила на подправката.
„Първо искаме българите да имат възможност да се докоснат до червеното злато, да го опитат и да усетят неговите качества като билка и подправка. След това ще мислим за износ“, подчертава Антонио Бонев.
Освен че придава изключителен вкус на ястията, шафранът има и множество ползи за здравето. „Той е антибактериален, аналгетичен, действа като адаптоген – където е нужен, там помага на организма“, допълва Бонев.
В кулинарията, шафранът е високо ценен – само един грам е достатъчен за над 140 чаши чай или няколко ястия. Все повече кулинарни академии и шеф-готвачи използват български шафран в своите рецепти, а производителите не крият, че подправката е символ на любов.
С признанието за качеството на своя шафран, България се нарежда до традиционните лидери като Иран и Испания – страни с вековна история в отглеждането на тази изключителна подправка. Въпреки ограничените количества, родното „червено злато“ все по-често намира място на световната кулинарна сцена./NOVA
Comments
comments powered by Disqus