Археологическият свят е на прага да преразгледа една от най-интригуващите си теории. Докато известният 11 500-годишен Гьобекли тепе е смятан за най-големия и древен храмов комплекс на планетата, неговият „по-малък брат“, Карахантепе, разположен само на 35 километра, рисува далеч по-сложна и многостранна картина за живота на нашите далечни предци.

Разкопките в Карахантепе, ръководени от професор Неджми Карул от Истанбулския университет, откриха удивителни находки. Както и в Гьобекли тепе, тук са открити монолитни Т-образни колони, сложно издълбани. Контекстът на тяхното използване обаче изглежда е бил различен.

Карахантепе е предоставил множество доказателства за ежедневна човешка дейност. Комплексът включва не само монументални структури, но и жилищни квартали, каменоделски площи и други икономически съоръжения. Това кара учените да спекулират, че и двата паметника не са били просто храмове в съвременния смисъл, а големи церемониални центрове, където ритуалният живот е бил неразривно преплетен със социалния, икономическия и ежедневието.

Едно от най-загадъчните открития в Карахантепе е камера с човешка глава в реален размер от варовик в центъра. Гърбът на тази скулптура е издълбан с фигура на змия, плъзгаща се надолу. Този мощен символ, повтарящ се в различни вариации в целия комплекс, загатва за сложна система от вярвания и митология.

Според професор Карула, архитектурата на комплекса е била продиктувана не от функционалност, а от дълбока символика. Структурите са били издигнати не като утилитарни структури, а като въплъщения на свещени идеи и космологични концепции. Това е бил свят, където реалността и митът са се сливали.

Откриването на Карахантепе ни принуждава да преосмислим ролята на Гьобекли тепе. Вместо да бъде изолиран „първи храм в света“, сега той се разглежда като част от обширен церемониален пейзаж, състоящ се от десетки паметници, разпръснати из региона. Той е бил цяла мрежа от свещени центрове, където общности са се събирали още преди пълния преход към заседнал начин на живот и земеделие.
По този начин, Карахантепе не отрича величието на Гьобекли тепе, а го поставя в нов, по-широк контекст . Тези комплекси не са били просто места за поклонение, а люлка на социална организация, изкуство и сложни вярвания – самата културна почва, от която по-късно са поникнали първите семена на цивилизацията.

Мистерията на тяхното предназначение остава да бъде разгадана, но едно е ясно: човешката история се е оказала по-сложна и интересна, отколкото сме си представяли./earth-chronicles.