През 1952 година, в родилна зала в Ню Йорк, се родило бебе — посиняло, без плач. Лекарите се колебаели дали изобщо да продължат реанимацията. И тогава тишината била прорязана от спокоен, но решителен глас:

„Добре, нека преценим състоянието на бебето“ — казала д-р Вирджиния Апгар.

Този момент станал началото на тиха революция в медицината.

Вирджиния мечтаела да стане хирург, но през 40-те години жените рядко били допускани в операционните. Казвали ѝ, че нито една болница няма да я наеме. Но тя не се отказала — преосмислила пътя си и станала анестезиолог, работеща в родилното отделение. Там забелязала нещо, което не ѝ давало покой: новородените често били оценявани неправилно или изобщо не получавали необходимата помощ.

Една сутрин тя взела лист хартия и химикалка — и създала нещо просто, но революционно: скалата на Апгар.

Пет бързи критерия:
Сърдечен ритъм
Дишане
Мускулен тонус
Рефлекси
Цвят на кожата

Пет цифри, които можели да решат дали детето се нуждае от незабавна помощ.

По-малко от десет години по-късно всички болници в САЩ приели този метод, и нивото на смъртност сред новородените рязко спаднало. Благодарение на нея лекарите вече имали ясен и единен начин да оценяват състоянието на новородените — и хиляди бебета, които иначе не биха оцелели, получили шанс за живот.

Но Вирджиния не спряла дотук. Тя завършила магистратура по обществено здраве, присъединила се към организацията March of Dimes и се превърнала в световен глас в защита на майките и децата.

Когато я попитали как е успяла да се наложи в един мъжки свят, тя се усмихнала и отговорила:

„Жените са като чаени пакетчета — никога не знаеш колко са силни, докато не ги потопиш в гореща вода.“

Доктор Вирджиния Апгар починала през 1974 година, но наследството ѝ живее и днес.

На всеки две секунди някъде по света се ражда дете, поема първия си дъх… и някой тихо произнася число (по нейната скала) — в чест на жената, която не се предала.