Политика
Европейската комисия дава България на съд заради замърсяването на въздуха
Европейската комисия дава България на съд заради замърсяването на въздуха
Европейската комисия взе решение да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България, Литва, Португалия и Швеция заради неспазване на задълженията за намаляване на вредните емисии във въздуха. Това съобщиха официално от пресцентъра на институцията в Брюксел.
Основната причина за съдебния иск срещу България е неуспехът на страната да изпълни ангажиментите си за намаляване на емисиите на амоняк (NH3). Същият проблем е констатиран и при Португалия и Швеция, докато Литва е предадена на съд заради наднормени нива на азотни оксиди и органични съединения.
Наказателната процедура срещу страната ни не е изненада, като Европейската комисия е изпратила първите официални уведомителни писма още през януари 2023 година. Тогава Брюксел е предупредил общо 14 държави членки за пропуски в изпълнението на целите за 2020 година.
"Амонякът е замърсителят, за който повечето държави не са изпълнили задълженията си," се посочва в официалното съобщение на Комисията.
След анализ на подадените национални доклади и данни за емисиите, през ноември 2023 година изпълнителният орган на ЕС е изпратил мотивирани становища – последната стъпка преди съда. Последните данни от 2025 година, отразяващи емисиите до 2023 година, показват, че предприетите от българските власти мерки все още са недостатъчни.
Какви са изискванията
Европейското законодателство (Директивата за националните тавани за емисии) поставя строги цели за намаляване на замърсителите, които всяка държава трябва да постигне в периода 2020–2029 година. Държавите са длъжни да разработват и актуализират своите национални програми за контрол на замърсяването, за да докажат как планират да постигнат тези цели.
Според оценката на Европейската комисия, усилията на България до момента не гарантират спазването на ангажиментите, което налага намесата на Съда на Европейския съюз.
Основната причина за съдебния иск срещу България е неуспехът на страната да изпълни ангажиментите си за намаляване на емисиите на амоняк (NH3). Същият проблем е констатиран и при Португалия и Швеция, докато Литва е предадена на съд заради наднормени нива на азотни оксиди и органични съединения.
Наказателната процедура срещу страната ни не е изненада, като Европейската комисия е изпратила първите официални уведомителни писма още през януари 2023 година. Тогава Брюксел е предупредил общо 14 държави членки за пропуски в изпълнението на целите за 2020 година.
"Амонякът е замърсителят, за който повечето държави не са изпълнили задълженията си," се посочва в официалното съобщение на Комисията.
След анализ на подадените национални доклади и данни за емисиите, през ноември 2023 година изпълнителният орган на ЕС е изпратил мотивирани становища – последната стъпка преди съда. Последните данни от 2025 година, отразяващи емисиите до 2023 година, показват, че предприетите от българските власти мерки все още са недостатъчни.
Какви са изискванията
Европейското законодателство (Директивата за националните тавани за емисии) поставя строги цели за намаляване на замърсителите, които всяка държава трябва да постигне в периода 2020–2029 година. Държавите са длъжни да разработват и актуализират своите национални програми за контрол на замърсяването, за да докажат как планират да постигнат тези цели.
Според оценката на Европейската комисия, усилията на България до момента не гарантират спазването на ангажиментите, което налага намесата на Съда на Европейския съюз.












Comments
comments powered by Disqus