Здравен портал
Мигрената ще се признава за хронична болест
Мигрената ще се признава за хронична болест
Мигрената ще бъде призната за хронично заболяване. Това ще позволи на пациентите да бъдат диспансеризирани и да получават редовно медицинско наблюдение, което значително улеснява проследяването и лечението им. Това предвиждат промени в пакета от дейности, поемани от здравната каса и предложени за обществено обсъждане, съобщава "Сега". Сега няма ред за проследяване състоянието на тези пациенти, което води до самолечение, злоупотреба с лекарства и използване на симптоматична терапия, което превръща епизодичната мигрена в хронична, пишат експертите от Българското дружество по неврология в мотивите към предложението.
Мигрената засяга основно пациенти в активна възраст и представлява сериозен проблем за обществото предвид медицинската и социално икономическа значимост. Заболяването оказва значително отрицателно въздействие върху качеството на живот, свързано със здравето и може да засегна функцията на индивида в професионален и социален аспект. Мигрената е на едно от първите места в света като причина за инвалидност не само при възрастните, но и при юношите, пише в мотивите. С диспансерното наблюдение на тези пациенти от лекар с придобита специалност по нервни болести ще стане възможно да се прилага ранна терапия и да се ограничат страничните действия от дълготрайното приемане на медикаменти, намаляване на разходите за лечение, в т. ч. намаляване на директните и индиректните разходи.
В пакета от дейности се включват и целевите имунизации, което означава, че би трябвало да се поставят безплатно за пациентите. Сред по-масовите целеви имунизации са тези за бременни жени срещу коклюш и новата срещу респираторно-синцитиален вирус, която ще се прилага безплатно от 2026 г. Очакването на здравното министерство е годишно за всяка от двете болести да се правят по 5-10 хиляди имунизации.
Предлагат се две нови амбулаторни процедури в областта на нуклеарната медицина, с които се регламентира провеждането на радионуклидна терапия с тераностични радиофармацевтици при пациенти с простатен канцином и невроендокринни тумори. Те ще позволят на пациентите достъп до съвременна терапия с радионуклид 177-лутеций и тераностични радиофармацевтици, която е доказано ефективна, дава значителни резултати и предлага метод за персонализирана медицина, а съответно и по-висока преживяемост, пише в мотивите. Така МЗ ще плаща и препаратите Pluvicto и Lutathera. Очакването на експертите е догодина 10 пациенти да се възползват от лечението, като необходимата за това сума е 120 000 лв. За 2027 г. са предвидени 20 пациенти, а за 2028 г. - 30.
Разширява се обхватът на заболяванията, които могат да се лекуват по КП № 252 „Радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания", като се включват всички
злокачествени новообразувания и още някои доброкачествени.
С проекта се създава нова клинична пътека за „Транзиторна исхемична атака" по предложение на Българско дружество по Неврология. Мотивите тук са много любопитни - сега тези случаи влизат в клиничната пътека за лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза, а това води до изкривяване на статистиката, което поставя България на едно от челните места в Европа по мозъчни инсулти, при това и с трагично ниско ниво на прилагане на тромболизи и тромбоектомии - методи, които позволяват голяма степен на възстановяване.
Малка промяна се прави и за пациентите с неинсулинозависим диабет. За консултация със специалист ендокринолог ще се насочват пациенти при ниво на гликирания хемоглобин, който е равен или по-голям от 7,5%. Сега достъпът се дава при ниво над 8%, което, според мотивите, създава условия за хронично недобър контрол на заболяването.
Мигрената засяга основно пациенти в активна възраст и представлява сериозен проблем за обществото предвид медицинската и социално икономическа значимост. Заболяването оказва значително отрицателно въздействие върху качеството на живот, свързано със здравето и може да засегна функцията на индивида в професионален и социален аспект. Мигрената е на едно от първите места в света като причина за инвалидност не само при възрастните, но и при юношите, пише в мотивите. С диспансерното наблюдение на тези пациенти от лекар с придобита специалност по нервни болести ще стане възможно да се прилага ранна терапия и да се ограничат страничните действия от дълготрайното приемане на медикаменти, намаляване на разходите за лечение, в т. ч. намаляване на директните и индиректните разходи.
В пакета от дейности се включват и целевите имунизации, което означава, че би трябвало да се поставят безплатно за пациентите. Сред по-масовите целеви имунизации са тези за бременни жени срещу коклюш и новата срещу респираторно-синцитиален вирус, която ще се прилага безплатно от 2026 г. Очакването на здравното министерство е годишно за всяка от двете болести да се правят по 5-10 хиляди имунизации.
Предлагат се две нови амбулаторни процедури в областта на нуклеарната медицина, с които се регламентира провеждането на радионуклидна терапия с тераностични радиофармацевтици при пациенти с простатен канцином и невроендокринни тумори. Те ще позволят на пациентите достъп до съвременна терапия с радионуклид 177-лутеций и тераностични радиофармацевтици, която е доказано ефективна, дава значителни резултати и предлага метод за персонализирана медицина, а съответно и по-висока преживяемост, пише в мотивите. Така МЗ ще плаща и препаратите Pluvicto и Lutathera. Очакването на експертите е догодина 10 пациенти да се възползват от лечението, като необходимата за това сума е 120 000 лв. За 2027 г. са предвидени 20 пациенти, а за 2028 г. - 30.
Разширява се обхватът на заболяванията, които могат да се лекуват по КП № 252 „Радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания", като се включват всички
злокачествени новообразувания и още някои доброкачествени.
С проекта се създава нова клинична пътека за „Транзиторна исхемична атака" по предложение на Българско дружество по Неврология. Мотивите тук са много любопитни - сега тези случаи влизат в клиничната пътека за лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза, а това води до изкривяване на статистиката, което поставя България на едно от челните места в Европа по мозъчни инсулти, при това и с трагично ниско ниво на прилагане на тромболизи и тромбоектомии - методи, които позволяват голяма степен на възстановяване.
Малка промяна се прави и за пациентите с неинсулинозависим диабет. За консултация със специалист ендокринолог ще се насочват пациенти при ниво на гликирания хемоглобин, който е равен или по-голям от 7,5%. Сега достъпът се дава при ниво над 8%, което, според мотивите, създава условия за хронично недобър контрол на заболяването.











Comments
comments powered by Disqus