Стремежът към краткост е основна причина за навлизането на нови термини
Думи като "flex", "hype", "mood" и "multitasking" стават неизменна част от речника на младото поколение в България. Тази тенденция за смесване на български и английски език променя начина на комуникация и често създава бариери между поколенията. Темата коментираха 19-годишната студентка Ирина Николова и д-р Антоанета Начева от Факултета по славянски филологии към Софийския университет "Свети Климент Охридски", цитирани от БТА.

Речникът на новото поколение
Според наблюденията на Ирина Николова, социалните мрежи оказват огромно влияние върху изказа на младежите. Студентката по "Връзки с обществеността" посочва конкретни примери, които са навлезли трайно в ежедневието.

"Има думи като flex, hype, mood, aura, които ползваме постоянно. Вместо 'какво е настроението' казваме: 'Mood-ът тук е еди-какъв си'", обяснява Николова, цитирана от националната агенция.

Тя допълва, че употребата на тези думи често е подсъзнателна. Сред популярните изрази е "random", което се използва не просто като "странно", а за нещо или някого, появил се изневиделица. Думата "yapper" пък описва човек, който говори непрекъснато.

Стремеж към езикова икономия
Д-р Антоанета Начева, хоноруван преподавател по езикова култура, разглежда процеса като естествена еволюция на живата материя, каквато е езикът. Според нея, освен чуждестранните влияния, основен фактор е стремежът към икономия на изразните средства.
Въпреки навлизането на чуждиците, и двете събеседнички се обединяват около мнението, че чистотата на българския език трябва да се пази. Д-р Начева подчертава, че българският език разполага с огромно лексикално богатство.

"Навлизането на чужди думи е постоянен и естествен процес, но въпросът е доколко те ще останат в активния пласт на речника", обобщава преподавателят.

"В тези случаи има нужда от 'превод' и ние определяме този превод като превод от български на български език", коментира д-р Начева.

Тя прави паралел с миналото, когато поради геополитически причини в речта на младите е преобладавал руският език. Днес английският заема това място, като основната цел често е демонстрация на владеене на чужд език.

Съхраняване на българския език


"Когато човек може да каже нещо с по-малко думи или дори с една дума, то той ще избере точно този вариант", смята д-р Начева.

Като пример тя посочва думата "смути", която е заемка без точно съответствие в българския език. В такива случаи обществото естествено избира по-кратката форма вместо дългото описателно обяснение на родния език.

Риск от неразбирателство между поколенията
Прекомерната употреба на англицизми може да доведе до комуникационни проблеми с по-възрастните хора. Ирина Николова дава пример с думата "худи", която е трябвало да обясни на майка си като "суитчър".
"Може да се каже, че ако не използваш тези чуждици, сякаш говориш старовремски език, не се вписваш", споделя студентката. Същевременно, тя отчита, че много от тези "модерни" думи имат кратък живот и след около година престават да бъдат актуални.

Демонстрация на престиж
Експертите отбелязват, че тенденцията не засяга само младите. Публични личности и политици често прибягват до чуждици, за да демонстрират ерудиция или престиж.

"В тези случаи има нужда от 'превод' и ние определяме този превод като превод от български на български език", коментира д-р Начева.

Тя прави паралел с миналото, когато поради геополитически причини в речта на младите е преобладавал руският език. Днес английският заема това място, като основната цел често е демонстрация на владеене на чужд език.

Съхраняване на българския език