Под спокойната повърхност на Южна Европа и Северозападна Африка се разгръща бавно, но фундаментално преструктуриране. Ново мащабно проучване, публикувано в списанието Gondwana Research , анализира хиляди земетресения и сателитни данни за период от две десетилетия и рисува картина, далеч от обичайното спокойствие.

Оказва се, че западното Средиземноморие не се държи като стабилна граница между две плочи, а като сложна динамична система, навлизаща във фаза на тектонична реорганизация. Последиците от този процес биха могли да променят картата на сеизмичния риск за милиони хора.

Ключови открития: Движение там, където не е било очаквано
Учените са открили няколко обезпокоителни и взаимосвързани аномалии, които налагат преосмисляне на установените модели.

Въртящият се Иберийски полуостров. Испания и Португалия, някога смятани за единен стабилен блок, бавно се въртят по посока на часовниковата стрелка. Скоростта на въртене – само 2–4 нанорадиана годишно – е незабележима за хората, но в геоложки мащаб това систематично движение създава напрежение в земната кора.

Западното крайбрежие, включително районът на Лисабон (който помни катастрофалното земетресение от 1755 г.), е в зоната на максимално напрежение.

Дрейфуващата дъга на Гибралтар. Тази ключова геоложка структура не е фиксирана на едно място. Западната ѝ част се движи на запад като относително независим блок, отделен както от Африканската, така и от Евразийската плоча. Това независимо движение в гъсто населен район с активни разломи усложнява прогнозирането на земетресенията.

Море Албора, море, натрупващо напрежение. Под това морско дъно е регистрирано едно от най-високите нива на деформация на земната кора в региона.

Парадоксът е, че тази енергия не се освобождава чрез чести, силни земетресения. Това предполага, че напрежението може да се натрупа в заключени разломи или да се освободи чрез бавни, фини промени, представлявайки потенциална бъдеща заплаха.

В други региони се появяват противоречиви сигнали. В центъра на планинската система Кордилера Бетик, разширяването на земната кора протича едновременно с издигането на планините, което противоречи на стандартните модели. Дори „тихите“ Пиренеи показват сеизмична активност поради изостатично издигане след ерозия, а Високият Атлас в Мароко генерира значителни земетресения въпреки минималните измерими повърхностни деформации.

Нова карта на риска: какво означава тя за жителите на региона?

Тези процеси не са абстрактна теория. Те са измерима реалност, която вече оформя нова карта на тектоничните рискове.

Лисабон и Западна Португалия изглежда са крайната точка на ротационен „коридор“ на напрежение, където земната кора изпитва комбинирано натиск и срязване.

Градовете в Южна Испания (Малага, Гранада) са разположени на границата между зоните на компресия и разширение – в зона на нестабилно и сложно взаимодействие на сили.

Гибралтарският проток става място на сблъсък между два различни клона на границата на плочите, което увеличава тектоничната сложност.

Алжир остава в зона на силна компресия на външния фронт на зоната Тел.

Не е предсказание за бедствие, а призив за осъзнаване

Важно е да се подчертае, че изследването не прогнозира предстоящо разрушително земетресение. Основното му заключение е различно: западното Средиземноморие е по-динамично и уязвимо, отколкото се смяташе досега. То е навлязло във фаза на бавно тектонично преструктуриране, чиито последици ще се проявят в продължение на векове и хилядолетия.

В човешки мащаб обаче това означава, че традиционните карти на сеизмичната опасност, базирани на по-стари, по-статични модели, може да остареят. Бавните движения, регистрирани от спътниците днес, биха могли да доведат до изместване по стар или нов разлом утре.

Каква е основната мистерия? Геологията на региона вече не се вписва в простия модел на сблъсъка на Африка и Евразия. Виждаме фрагментация, образуване на микроплочи и зони на дифузно напрежение. Това наподобява ранните етапи на формирането на нова тектонска архитектура – ​​процес, който драстично е променял облика на континентите повече от веднъж в миналото.

Тихите промени под Европа са напомняне, че планетата функционира според собствените си бавни, но неумолими ритми. Като ги изучаваме, ние не всяваме паника, а по-скоро печелим безценно време за по-задълбочено разбиране, наблюдение и подготовка за бъдещето, което се оформя точно сега под краката ни.