Римският музей „Палацо Масимо алле Терме“ съхранява мозайка, открита по време на разкопки в Помпей. Сред грозде, смокини и нарове, тя изобразява плод с люспеста кора и кичур листа – нещо поразително напомнящо на ананас. Това не е изолиран случай. Стенописи, изобразяващи този екзотичен плод, се появяват и в Къщата на Ефебите и други вили в Помпей. Това откритие оспорва фундаментален исторически консенсус. Ако Помпей е бил погребан под пепелта на Везувий през 79 г. сл. Хр., как градските стени са се сдобили с изображение на растение, което според конвенционалната история е донесено в Европа едва от Христофор Колумб през 1493 г.?

Този на пръв поглед незначителен детайл се превръща в крайъгълен камък на мащабна хипотеза, която предлага преразглеждане не само на датата на разрушението на Помпей, но и на цялата хронология на античната епоха. Редица изследователи и независими анализатори, анализирайки комбинация от археологически и исторически несъответствия, стигат до радикално заключение: катастрофата се е случила не през първи, а през XVII век. Разликата възлиза на 1552 години.

Палитра от противоречия: от стенописи до водопровод

Мистерията с „ананаса“ е само върхът на айсберга. Около Помпей се е натрупал цял комплекс от аномалии, всяка от които подкопава официалната версия.

Акведуктът на Доменико Фонтана (1590-те). В края на 16 век архитектът Доменико Фонтана копаел подземен канал, за да отклони река Сарно. Според официалната версия, той случайно се натъкнал на заровен град, скицирал няколко стенописи и след това отново заровил находката си. Тази версия обаче повдига въпроси. Защо да се копае тунел с дълбочина няколко метра през солиден слой уплътнена пепел? Нещо повече, последвали разкопки по трасето на канала разкрили кладенци. От техническа гледна точка, изграждането на кладенци, спускащи се от нивото на тунела, а не от повърхността на земята, няма смисъл, ако над него се намират метри вулканична утайка. Тези кладенци имат смисъл само ако през 1590-те години каналът е обслужвал оживена, населена зона, а не е бил изкопан под руини.

Детайлни гравюри от Франческо Пиранези. Художникът и архитект Франческо Пиранези създава серия от невероятно детайлни гравюри на Помпей през втората половина на 18 век, в самото начало на систематичните разкопки. Тези изображения изобразяват не само общи планове, но и щателно изобразени интериори, комунални системи и детайли на сгради, които според официалната хронология все още не са били изровени от пепелта в толкова голям брой. Как е могъл Пиранези да получи такава изчерпателна информация? Неговите произведения демонстрират познания за обекта, които противоречат на ранните етапи на разкопките.

Хирургически инструменти. Комплект от четиридесет медицински инструмента, открити в така наречената „Къща на хирурга“ в Помпей, е еталон за разбирането на древноримската медицина. Тези инструменти са изработени от стомана и бронз и функционално са почти идентични с тези от 16-ти и 17-ти век. Привържениците на алтернативното датиране поставят под въпрос дали тези предмети са твърде сложни за първи век сл. Хр. Тяхното състояние на запазеност и технологично ниво са забележително съвместими с късния Ренесанс, а не с класическата античност. Ако тези инструменти са принадлежали на лекар от 17-ти век, външният им вид и сложност не са изненадващи.

Стари карти и хроники. Анализът на карти на региона, създадени през 16-ти и 17-ти век, както и на местни хроники, документиращи изригванията на Везувий, разкрива интересна картина. Картите от това време често не показват Помпей като значимо селище, което е странно за „забравен“ град, разположен само на няколко метра под тънък слой почва. Списъците с големи изригвания, съставени в по-късни периоди, може да пропускат изригването на 79 г., но катастрофалното изригване от 1631 г., което отне хиляди животи, е описано подробно.

ИЗОБРАЖЕНИЕ1

Хипотезата от 1631 г.: Голямото изместване на времето

Сравнявайки всички тези факти – ананасът като доказателство за предколумбови контакти или грешки в датирането, функциониращ акведукт през 16 век, „твърде модерни“ артефакти и отсъствието на града от старите карти – някои изследователи са изложили хипотеза. Според тази хипотеза катастрофата, която познаваме като разрушението на Помпей през 79 г. сл. Хр., всъщност се е случила през 1631 г. Мощното изригване на Везувий през тази година напълно разрушава града, погребвайки го под слой пепел и пемза.

Освен това, според поддръжниците на тази теория, през 18 век, по време на епохата на Просвещението и активното оформяне на „древната“ история, тази скорошна катастрофа е била пренесена в дълбока древност. Защо? Може би, за да се удължи историческият мащаб, създавайки грандиозна и непрекъсната хронология на западната цивилизация, която да отговаря на политическите и идеологическите изисквания на времето. В същото време много автентични артефакти от 17 век (като хирургически инструменти или стилове на рисуване) са били интерпретирани като древни. А някои детайли, като ананаси във фреските, които директно сочат към по-късен произход, са били или погрешно интерпретирани (маскирани като шишарки), или просто игнорирани.

Следователно, според тази гледна точка, ние живеем в свят, където хиляда и петстотин години история – от падането на Рим до късното Средновековие – биха могли да бъдат изкуствено „разтегнати“ или конструирани. Помпей, в този контекст, не е просто археологически обект, а ключова връзка, „точка на пречупване“, където истински доказателства за близкото минало разкриват изкуствеността на приетата хронологична конструкция.

Разбира се, традиционната наука отхвърля тази хипотеза, намирайки обяснение за всяка аномалия в рамките на традиционната парадигма. Самото съществуване на подобни системни несъответствия обаче повдига въпроси относно стабилността на нашето разбиране за миналото. Ананасът от Помпей е повече от ботаническа мистерия. Той символизира въпрос, който се отнася до основите на историческото познание: ами ако нашата времева скала трябва да бъде преразгледана? Отговорът на този въпрос би могъл да промени не само датата на падането на един град, но и разбирането ни за цялата история на човешката цивилизация.

ИЗОБРАЖЕНИЕ2

Докато поддръжниците на алтернативна хронология основават аргументите си на стенописи и кладенци, академиците продължават щателно да изучават момента на самата катастрофа, а новите данни само задълбочават мистерията. Изследователската група ATROPOS от Университета на Валенсия представи проучване, което директно разглежда последните часове на помпейците, анализирайки не артефакти или сгради, а самите жертви.

Учените внимателно са проучили четиринадесет гипсови отливки на тела, открити в некропола при Порта Нола. Тези отливки, направени по метода на Джузепе Фиорели, са запазили не само позите на обектите, но и следи от дрехите им. Анализът на тези отливки е дал поразителен резултат: на практика всички жертви – както починалите в сгради, така и по улиците – са били облечени по подобен начин. Носели са вълнена туника и вълнено наметало върху нея, като платът е бил изтъкан от груби, тежки нишки.

Това наблюдение повдига директен въпрос относно условията в онзи съдбовен ден. Носенето на два слоя дебела вълна не се вписва добре в образа на знойния августовски ден в Кампания.

Това откритие допринася за дългогодишен дебат относно точната дата на изригването. Писмата на Плиний Млади сочат към „деветия ден преди календите на септември“ или 24 август. Археологическите находки – узряло грозде, нарове, ядки и покрити мангали в къщи – обаче от години карат някои историци да предполагат, че катастрофата е станала през есента, може би през октомври или ноември. Нови данни за дрехите на жертвите добавят убедителен аргумент към хипотезата за падането. Подобното „екипиране“ на гражданите, разпръснати из Помпей, предполага не личен избор, а реакция на суровите външни условия.

По този начин, съвременната наука, дори в рамките на парадигмата от първи век, признава, че картината на катастрофата е далеч по-сложна, отколкото се смяташе досега. Изследването на валенсианските учени е нещо повече от изясняване на детайлите на гардероба. То е опит, чрез „материални доказателства“, оставени от самите жертви, да се реконструира физическият опит на хората, преживели апокалипсиса. То показва, че официалната датировка на 24 август, основана на един-единствен писмен източник, наистина е сериозно погрешна.

Тези уязвимости, от своя страна, предоставят косвени основания за по-смели хипотези. Ако самата официална наука не може окончателно да се споразумее за времето от годината, в което е станало изригването, и открива противоречиви доказателства, това отслабва доверието в хронологичната основа на събитието. За поддръжниците на теорията от 1631 г. сезонното несъответствие е само едно от многото противоречия, които логически се вписват в тяхната картина. Според тяхната интерпретация, ако изригването е станало през декември 1631 г. (което е исторически потвърдено за тази година), тогава тежките зимни дрехи върху жертвите са не само неизненадващи, но и напълно логични и служат като допълнително потвърждение за тяхната правота.

Нови изследвания върху дрехите на жертвите подхранват хронологичния дебат. Те показват, че дори в рамките на общоприетите схващания остават сериозни въпроси. В крайна сметка, мистерията на Помпей не е само въпрос на дата. Тя е тест за исторически познания: доколко можем да се доверяваме на писмени източници, как да интерпретираме археологически контексти и дали, изправени пред упорит набор от необясними факти, сме готови да признаем възможността за фундаментална грешка в разбирането ни за миналото. /earth-chronicles.