Учените създадоха най-подробната карта досега на повърхността на Алфвен - невидимата граница в слънчевата атмосфера, където магнитното му поле спира да задържа слънчевия вятър. Проектът използва данни от няколко космически апарата, включително Parker Solar Probe.

Учените са записали не само формата на повърхността на Алфвен, но и как тя се е променила през първата половина на 25-годишния слънчев цикъл.

От 2021 г. насам сондата „Паркър“ многократно се е гмуркала под повърхността на Алфвен, изпращайки данни. Тя е проникнала все по-дълбоко в региона, откъдето произлиза слънчевият вятър. Наблюденията ѝ разкриха как се променят слънчевите процеси с промяната на слънчевия цикъл.

След това учените сравнили данните си с данни от сондата Solar Orbiter, която изучава Слънцето от по-безопасно разстояние, и три други космически апарата. Резултатите показали, че повърхността на Алфвен се е увеличила с приблизително 30% от средната си височина с увеличаване на слънчевата активност.

С преминаването на Слънцето през своите цикли на активност, формата и височината на Алфвеновата повърхност около него стават все по-големи и по-остри, отбелязват авторите на изследването. Това явление е било теоретично предсказано преди, но сега е наблюдавано в реално време за първи път.

Констатациите ще помогнат на учените да разберат по-подробно физиката на Слънцето. Те са важни и за изучаване на други звезди. Например, звездите с по-силни магнитни полета е вероятно да имат много по-голяма Алфвенова повърхност. Това ще повлияе на планетите в близки орбити, евентуално ще ги направи по-малко обитаеми, съобщава Astrophysical Journal Letters.