В продължение на векове Витлеемската звезда, която е водила влъхвите до родното място на Исус Христос, е оставала един от най-загадъчните символи на християнството. В научната общност това явление от Евангелието на Матей традиционно се разглежда или като богословска метафора, или като действително астрономическо събитие. Ново проучване, публикувано в Journal of the British Astronomical Association, добавя тежест към последната гледна точка, предлагайки математически обоснована хипотеза, че водещата „звезда“ може да е била комета.

Основата за тази хипотеза е предоставена от древни източни хроники. „Астрономически трактат за историята на бившата династия Хан“, написан в Китай, съдържа запис за появата на „метлиста звезда“ – традиционно обозначение за комета в китайската астрономия – в пролетното небе през 5 г. пр.н.е. Според документа това небесно тяло е останало в едно съзвездие за необичайно дълго време, приблизително 70 дни.

Тази дата е от решаващо значение за изследователите. Повечето съвременни историци и библейски учени са съгласни, че Исус Христос е роден няколко години преди конвенционалното начало на нашата ера, по време на управлението на цар Ирод, който умира през 4 г. пр.н.е. По този начин появата на кометата, регистрирана от китайски астрономи през 5 г. пр.н.е., хронологично съвпада с най-вероятното време на евангелските събития.

Планетарният учен Марк Матни, автор на новото изследване, не само е изследвал тези исторически доказателства, но и е провел сложни орбитални изчисления. Той е решил да провери дали някой от възможните пътища на кометата би могъл да съответства на библейското описание. Евангелието казва, че звездата е „вървяла пред“ влъхвите и след това е „спряла“ над мястото, където е било Младенеца. От гледна точка на обикновен наблюдател това противоречи на естественото движение на небесните тела, които изгряват на изток и залязват на запад поради въртенето на Земята.

Матни предположи, че кометата може да е проявила феномен, известен като временна геосинхронна орбита. По време на определен период от приближаването си към Земята, кометата може да се е движила по небето по такъв начин, че ъгловата ѝ скорост спрямо наблюдателя временно да съвпада с въртенето на планетата. За хората, следващи определен маршрут, това би създало илюзията, че небесното тяло се движи пред тях и след това спира в зенита.

В своето изследване ученият отишъл по-далеч и сравнил възможните орбити на кометата със специфичния маршрут от Йерусалим до Витлеем. Според неговите изчисления имало един конкретен ден през юни, когато кометата е могла да се движи по небето точно както е описано в Писанието: да насочва пътниците и след това сякаш да спира почти директно над главите им за около два часа.

Трябва да се отбележи, че кометната хипотеза не е нова. Още през 1977 г. подобна идея е предложена на колоквиум в Нюйоркския университет от Дейвид Кларк от Кралската обсерватория Гринуич. Работата на Матни развива и математически обосновава това предложение, предлагайки по-подробен физически модел на явлението.

Самият автор на изследването подчертава, че целта му не е била окончателно да установи истината. Той се е стремил да докаже, че в природата съществува поне един вид астрономически обект, чието поведение точно съответства на евангелското повествование. По този начин хипотезата на Матни премества дискусията от сферата на чистата теология към пресечната точка на историята, астрономията и прецизните математически изчисления. Това ни позволява да видим в древния текст не само символ, но и възможно описание на действително събитие, наблюдавано от човечеството преди две хиляди години.