От Асоциацията предупреждават за три групи нарушения, докато инфлацията от закръглянето удря джоба на българина.
Въвеждането на еврото в България, което официално стартира преди броени дни, вече генерира вълна от напрежение, скрити такси и институционално безсилие. Вместо плавен преход, потребителите се сблъскват с административни трикове от банките и спекулативно закръгляне на цените, което експертите наивно се надяват да изчезне "до месец". Това стана ясно от думите на Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциация "Активни потребители", цитиран от Агенция "Фокус".

Банковият капан: "Безплатно", но не за всеки
Едно от основните обещания на Закона за въвеждане на еврото – безплатната и неограничена обмяна на левове в евро във всяка банка – се оказва фикция за много българи. Банкови институции масово използват вратички в закона, за да отказват обслужване на граждани, които не са техни клиенти.

"Някои клонове на банки започват да изискват най-различни декларации и формуляри от хора, които не са клиенти на банката, което е абсолютно ненужно, излишно и има за цел да отпрати хората," алармира Богомил Николов.

Под предлога за мерки срещу прането на пари (KYC процедури), банките де факто саботират процеса, превръщайки "задължението" си в бюрократичен лабиринт, за да избегнат разходите по обслужване на случайни граждани.

Инфлацията на "закръглянето"

Втората и най-болезнена група сигнали касае ценовия шок. Търговците масово използват превалутирането като удобен момент за "закръгляне" на цените нагоре. Въпреки че контролът е поверен на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и НАП, институциите изглеждат неспособни да покрият пазара.

Николов изрази оптимизъм, който граничи с икономическа наивност: "Ако приемем, че ефектът на закръгленията се дължи на еврото, той трябва да бъде изконсумиран в рамките на първия месец и след това да няма такива необясними промени в цените."

Историята и икономическата логика обаче сочат, че веднъж повишени, цените рядко се връщат надолу доброволно, особено при липса на реална конкуренция в малките населени места.

Държавата абдикира: Гражданите стават инспектори
Може би най-тревожният извод от първите дни на еврозоната е признанието за невъзможността на държавата да контролира процеса. При наличието на 150 000 търговски обекта в страната, отговорността се прехвърля изцяло върху потърпевшите.

"Ние трябва да откриваме проблемите и да сезираме контролните органи. Ефективността им ще бъде правопропорционална на активността на потребителите, защото ние сме най-многобройните инспектори," заяви Николов.

Това признание на практика означава, че държавният контролен апарат е вдигнал ръце и разчита на "сигнали", вместо на проактивни масови проверки и драконовски глоби за нарушителите.

Отказ от левове – "дребни хитринки"
Третата група нарушения е свързана с отказа на по-малки търговци да приемат плащания в левове, въпреки че сме в периода на двойно обращение. Според Николов това са "дребни хитринки" за удобство на търговеца, но за потребителя това означава невъзможност да използва законното си платежно средство.