Българи и европейци страдат от пост-Ковид-19 синдром, но или не знаят за това, или подценяват симптомите, които имат. Това заяви пред „Телеграф” д-р Калина Колева, д.м., която е кардиолог, ангиолог, интернист и спешен лекар в Ботевград и в София.

„Синдромът според СЗО представлява наличие на необясними симптоми, персистиращи поне два месеца и проявяващи се най-малко 3 месеца по-късно след прекаран остър SARS‑CoV‑2 инфекция. Той представлява неясни симптоми в групата на умора, задух, мозъчна мъгла, болки по мускули и стави, сърцебиене, ускорен пулс, които не могат да бъдат обяснени с друго органно увреждане или друг инфекциозен причинител и се проявяват 3 месеца след прекаран остър COVID-19“, обясни тя.

Д-р Колева поясни, че то може да бъде както епизодично, така може и да е POTS – Синдром на постурална ортостатична тахикардия, т.е. при изправяне от легнало или седнало положение се появява ускорен пулс. Понякога са епизоди на неравномерен пулс, има и случаи на ритъмно-проводни нарушения.

„Всичко това, което изброявам, са единият подвид усложнения, който включва този огромен синдром. Важно е да се каже, че това заболяване е системно, т.е. не представлява, както всички в началото мислихме, просто една дихателна вирусна инфекция. Поради спецификите на вируса са засегнати много органи и системи. Оплакванията са най-разнообразни и необясними. Включително може да има и косопад. Кардиологът разясни, че трябва да обърнем внимание, в случай че загубата на коса е на по-големи участъци и когато върху възглавницата остават огромни кичури, което не е в рамките на стандартното падане на косата.

Д-р Колева посочи, че между 10 и 30% от нехоспитализираните пациенти, прекарали леко острия ковид, могат да го имат, или 50-70% от лекуваните в болница пациенти, т.е. с по-тежко протичане, също могат да го развият. В течение на времето се установи, че жените и по-възрастните са по-застрашени от синдрома, както и тези, които имат високо кръвно, захарен диабет, дислипидемия, затлъстяване. Болните, които са изкарали по-тежко острата инфекция, още в самото начало са имали задух или са стигнали до болнично лечение, те са по-рискови за този синдром.

В повечето европейски страни създадоха клинична пътека за рехабилитация на хора с пост-Ковид-19 синдром. Такава обаче все още няма в България, коментира специалистът.

„Много възрастни хора стоят у дома с ограничен капацитет физически и дори нямат представа, че постепенно, под лекарско набюдение, с малки стъпки на натоварване с велгоергометър може да се постигне подобрение при тях. Това се прави, като се измерва кислородното насищане, артериалното налягане и пулсът, и се прави постепенно. Ако се прави системно и постепенно такава рехабилитация, болните с този пост-ковид-19 синдром могат да се върнат към изходната си степен на възможност за натоварване”, обясни медикът.

Тя добави, че според органната проява трябва да се посети специалист, защото може да се касае и за друг проблем като пост-лаймска болест, която е в резултат на нелекувана борелиоза, разнасяна от кърлежите.

„Симптомите са сходни с тези на пост-ковид-19 синдром. Тогава трябва да бъде посетен инфекционист. Ако има задух, кашлица, трябва да бъде посетен пулмолог. Има възможност да се направи и дихателна рехабилитация със специални упражнения, ако има необясними ускорени пулсове, аритмия да се посите кардиолог. В кардиологията най-тежка проява на пост-ковид-19 синдрома е миокардит, новопоявила се или влошена сърдечна недостатъчност, или микротромбози на малките кръвоносни съдове на сърцето, който имитира миокарден инфаркт”, поясни тя. Д-р Колева подчерта, че тези хора могат да бъдат лекувани с медикаменти, но не трябва да стоят вкъщи и да търпят, а трябва да посетят съответния специалист.

Други оплаквания, които могат да имат пациентите, са мозъчна мъгла или нарушение в когнитивната функция. Тогава трябва да посетят невролог. Ако човек има пост стресов синдром, депресия, тогава трябва да посети психиатър. При болки по стави и мускули трябва да отидат на ортопед или ревматолог.

Според конкретната най-изявена проява в този огромен синдром със съвкупност от оплаквания трябва да търси конкретния специалист, посъветва д-р Колева. Тя сподели, че в практика си наблюдава по-лесната умора, която може да бъде преодоляна, ако има възможност за рехабилитация и постепенно контролирано натоварване под наблюдение на тези пациенти, за да се върнат в изходната си точка на натоварването.

При неглижиране на симптомите и нелекуване на тежките увреждания на сърце, бял дроб, бъбреци, стомашно-чревен тракт или черен дроб, водят до постепенно влошаване на състоянието на органа. Това зависи от съвкупността на симптомите, силата на имунния отговор, защото се смята, че един от основните патогенетични механизми е цитокиновата буря или остро изявеният имунологичен отвор на организма. А също и повишената склонност към образуване на тромби, която COVID-19 предизвиква. С течение на времето организмът може и сам да се справи без абсолютно никаква намеса, но рискът трябва да бъде оценен от лекар, а не от пациент.

„Между 10 и 30% от хората, които леко са изкарали ковид, развиват пост-ковид-19 синдром“, уточни тя.

По думите й онези, които са изкарали на крак или незабележимо заболяването, също не са застраховани, но в сравнение с първите варианти на COVID-19 новите варианти по-рядко водят до пост-ковид-19 синдром.

Ваксинираните също по-рядко развиват синдрома, което се доказва и от изследване и на израелски институт.

Съветвам всички, които се разболеят или имат симптоми, да си направят комбиниран тест за инфлуенца А, В и COVID-19, а не да не знаят от какъв вирус са болни. Това препоръча д-р Калина Колева, която е кардиолог, ангиолог, интернист и спешен лекар в Ботевград и в София. „Ако е някоя кратка, банална, дихателна вирусна инфекция, е едно. Ако е инфлуенца А и В, особено за възрастни хора или с намален имунитет, или с много заболявания, инфлуенцата може да бъде застрашаваща инфекция. Когато се установи някакъв тип вирус, трябва да се спазва самоизолация между 7 и 14 дни, за да няма заразяване на други лица.