Официалните данни на Националната агенция за приходите (НАП) показват, че почти 100 хиляди души у нас имат повече от едно декларирано трудово правоотношение – т.е. работят на повече от едно място. Експерти обаче предупреждават, че това е само върхът на айсберга – голяма част от допълнителната заетост остава извън статистиката и се извършва в сивия сектор.

Пред „Нова нюз“ Георги Първанов от Българската конфедерация по заетостта коментира, че регистрираните 100 000 души по-скоро са такива, които работят на три места, а не само на две.

„Реалният брой на работещите на две места вероятно е поне двоен и дори тройно по-голям“, посочи Първанов.

По думите му ниските доходи и инфлацията тласкат все повече хора към допълнителна заетост. По данни на Евростат около 12% от работещите в България попадат в категорията „работещи бедни“, а според синдикални оценки делът достига до 24%.

„Когато 1500–1600 лева са границата един човек да бъде обявен за „работещ беден“, в голям град тези пари едва стигат за наем, сметки и храна. Именно тези хора най-често поемат втора или трета работа“, обяснява експертът.

Най-разпространените допълнителни дейности са таксиметрови услуги, гледане на деца, частни уроци и различни услуги – често без официална регистрация.

За сравнение, средно 5% от работещите в ЕС имат допълнителна работа, като в по-богатите държави този дял е 1–2%, а в по-слабо развитите – значително по-висок.

Работата на няколко места има сериозни последствия за здравето и ефективността – липса на сън, намалена концентрация и физическо и психическо претоварване. Много служители успяват да дадат пълния си капацитет само на едно от работните си места, предупреждава още той. Претоварването води до бърнаут, който все по-често се определя като „новата пандемия“, а работохолизмът се разглежда като сериозен здравословен проблем, предупреждава още експертът..